Точно 105 години след взрива над река Подкаменна Тунгуска в Сибир, прогърмял на 30 юни 1908 година, събитието остава енигма. Така нареченият Тунгуски метеорит е едно от най-загадъчните явления на ХХ век. Десетки експедиции, многобройни изследователи и гледни точки успяват само да привнесат по нещичко в разкриването на мистерията, но не и да отговорят на въпроса: каква е била природата на това явление.
Метеоритната хипотеза просъществува чак до 1958 година.Според нея тунгуското тяло е било голям метеорит. Впоследствие става ясно, че тази гледна точка не е в състояние да обясни редица явления, наблюдавани в момента на и след катастрофата. Не е ясно например защо метеоритът се е взривил като бомба и къде е изчезнал? Остават загадка и оптичните аномалии на хиляди километри от катастрофата. И защо в епицентъра на взрива растенията са ускорили растежа си. И как да се обясни магнитната буря веднага след взрива.
Опити да разкрият една от тайните на ХХ век правят не само учените. Интерес предизвиква ядрената хипотеза на писателя фантаст Александър Казанцев. Той съпоставя описанията на разрушенията в сибирската тайга със случилото се след взрива на атомната бомба над Хирошима и стига до неочакван извод. Писателят смята, че на 30 юни 1908 година не е паднал метеорит, а е претърпял авария космически кораб. На земята се е разбил не самият кораб, а специален модул за кацане. В него имало изследователи от друга планета, които дошли със специална мисия тук.
Хипотезата за ядрен взрив привлича вниманието на съветските власти през 50-те години на ХХ век. Година след изпитанието на първата съветска атомна бомба (СССР детонира RDS-1 на 29 август 1949 година на ядрения полигон в Семипалатинск в Северен Казахстан) руското правителство решава да изпрати секретна експедиция в района на тунгуското събитие. Тя е организирана от страшилището Лаврентий Берия, началник на съветските тайни служби и зам.-председател на Министерския съвет по това време. Той свиква съвещание и нарежда да се организира експедиция в района на падналия през 1908 година Тунгуски метеорит.
„Не се готвим да търсим самия метеорит! – казва Берия. – Но има установен факт – през 1908 година над сибирската тайга е имало взрив с атомна мощност. Вашата задача е да оцените параметрите на този взрив и неговия произход.“
Още преди тръгването на експедицията Берия изисква цялата информация за геофизичните ефекти, съпровождали взрива над тайгата. Особено интересни са данните от Иркутската геофизична обсерватория, фиксирала интензивно смущение в магнитното поле на Земята няколко минути след произшествието. Оказва се, че подобен ефект е предизвикан от рязко увеличаване на йонизацията в епицентъра, съпътстващо мощен ядрен взрив в атмосферата.
През лятото на 1950 година членовете на Бериевата експедиция пристигат със самолет в село Ванавара уж като геолози. На „научните работници“ категорично е забранено да разпитват местното население за събитията от 1908 година, но могат да слушат, ако инициативата идва от местните.
Научните резултати и изводите от експедицията така и не виждат бял свят. Те се различават от резултатите на следващите експедиции, проведени от Академията на науките и Комитета по метеоритите. Военните специалисти установяват, че падането на гората в тайгата е предизвикано от ударна вълна, причинена от взрив на тунгуския обект, а не от балистична вълна на бързолетящо тяло.
Дърветата носели следи от слабо лъчево изгаряне. Значи взривът наистина е станал на голяма височина или над гората в този момент е имало облачност. По най-скромни сметки мощността на взрива е надвишавала един мегатон, което не изключвало ядрен произход. Но радиоактивността в зоната на тунгуското събитие само на места слабо превишавала фона, а след атомен взрив се наблюдава радиоактивно замърсяване на местността. И понеже взривът бил „чист“, можело да се допусне, че е с термоядрен произход.
Когато се завръщат в Москва, членовете на експедицията изготвят отчет за получените резултати и изводи само в един екземпляр. Сергей Петрович Потапов си спомня, че за тази цел го затварят в кабинет само с пишеща машина и няколко номерирани и подпечатани листа хартия. Но Потапов не може да пише на машина и му се налага цял ден да натиска клавишите с един пръст, страхувайки се да не допусне грешка.
Не следва и обсъждане на резултатите от експедицията. Всички отчети изчезват безследно в кабинетите на чиновниците на Берия.