В цяла Европа има проблеми, но българската политическа лудост я няма никъде. Неин главен герой без съмнение през всичките години след 1989 г. е бил Едвин Сугарев. Днешната му политическа война е вече третата за годините на прехода. И нито една от тях не е била нито справедлива, нито успешна. Нито тази срещу президента Желю Желев, нито втората срещу Иван Костов, най-малко днешната в защита на Бойко Борисов, който превърна институционалната демокрация в политически фарс.
Нека да ви върна точно 20 години назад, на 7 юни 1993 г., когато започна гладната стачка на Едвин Сугарев с амбициите да свали създателя на СДС и първи демократично избран български президент д-р Желю Желев. Тогава, в разстояние на няколко седмици страната се разтърсваше от абсурдни битки вътре в рамките на "демократичната" част от политическото пространство. Обявяваха се гладни стачки "срещу" и "за" Желев, никнеха палаткови лагери на истината, имаше митинги и нощни бдения, хвърчаха "отворени" и "затворени" писма, заклеймяващи ту едната, ту другата страна. Разбира се, имаше и потресаващи сцени, които могат да се разиграят само в България. Например в някои градове на страната членове на местни координационни съвети на СДС стояха на почетна стража пред портрета на Едвин Сугарев. Спомням си как по време на едно заседание на НКС на СДС, на който бях член, се появи депутатът Лъчезар Тошев и каза с гробовен глас: "Ако не предприемем нещо, Едвин наистина ще умре". Имам чувството, че дори си вярваше...
Днес, от дистанцията на изминалите две десетилетия, всичко, което се случи тогава, изглежда толкова нелепо, срамно и безотговорно, че трудно могат да се намерят думи, с които да бъде описана политическата лудост на участвалите в тези позорни събития възрастни и интелигентни хора. Особено ми е трудно да обясня участието на радикалдемократите в атаките срещу д-р Желев и специално моята лична мотивация да заема подобна позиция. Колкото и наивно да изглежда това днес, но тогава наистина се самозалъгвах, че по този начин ще успеем да запазим единството на СДС и да предотвратим връщането на БСП на власт. Каква илюзия. Ако СДС бе провел някога подобни организирани протести не срещу д-р Желев, а срещу БСП, днес в България нямаше да има нито един комунист. Но СДС, необяснимо защо искаше да отстрани своя президент, а не комунистите. О, свещена простота!
Едвине, съвсем чистосърдечно ти казвам, откажи се от гладната стачка и не съсипвай романтиката и ентусиазма на раждащата се по улиците и площадите нова, красива и преди всичко европейска политическа генерация. Нали знаеш, че повторението на историята и на едни и същи действия при различни политически условия се превръща винаги в гротеска. Да, този парламент е наистина първият след 1989 г., формиран изцяло от кукловодите на групировките и той е опасен за европейското ни бъдеще. В него няма по-добри и по-лоши, но най-важното е, че няма национални интереси. И за това тези политически мутанти трябва да си ходят и трябва да има нови избори. А не, за да се върне Бойко Борисов.
А.Панов
-------------
Аспарух Панов е български политик. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. Панов е координатор на проектите на фондация "Фридрих Науман" за България и Македония.