Премиерът Пламен Орешарски призна, че не е политик, което станало ясно от „последната политическа грешка” - назначението на Пеевски, и не се вижда с политическо бъдеще. Той потвърди, че няма да се оттегли от поста.
Номинацията на г-н Пеевски очевидно беше грешка и обществената реакция го показа по категоричен начин, каза по bTV Орешарски по повод на протестите, започнали в петък с назначението на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
„Когато обсъждахме с партиите, които ни подкрепят, номинацията на г-н Пеевски, надделя мнението, че за шеф на тази институция е необходим решителен човек, който има да свърши много работа. Аз се изкуших от възможността за бързи резултати. Като че ли обаче подценихме противоречивия образ, който е изградил... или се е изградил за г-н Пеевски”, каза Орешарски в телевизионното си изказване.
Като аргумент в полза на Пеевски премиерът вчера посочи, че е била нужна "фигура, която би могла да окаже натиск върху контрабандата и мащабните практики за отклоняване на ДДС".
Министър-председателят обяви, че въпросът с оставката му не стои на дневен ред, тъй като в следващите 2-3 месеца трябва да се вземат решения, от които зависи огромна част от развитието на страната за седем години.
Пламен Орешарски смята, че ако отстъпи от властта, ще се стигне до ситуация, която според него до голяма степен би се припокривала с тази след оставката на кабинета „Борисов”.
Това щяло да се случи в неподходящ момент, когато трябва да се финализира споразумението за партньорство с ЕС за следващите 7 години, енергетиката била в колапс, а парите в здравната каза – на привършване.
Вчера той заяви, че "подаването на оставка в този момент е лесно лично решение, но е крайно безотговорно".
Цитиран от правителствената пресслужба, той изброи причините, заради които няма да подаде оставка:
- опасност от нова дестабилизация на страната,
- невъзможност за подписване на споразумение с ЕК за следващия програмен период и загуба на милиарди евро европейско финансиране
- невъзможност за стабилизиране на енергийната система
- невъзможност за решаването на спешните проблеми за обществото.