Скандалът около разсекретената с помощта на Едуард Сноудън програма PRISM по тотално следене далеч не е първото изтичане на секретна информация в САЩ.

Войната във Виетнам

За първи голям скандал с изтичане на секретна информация на правителството на САЩ може да се смята публикуването на т.нар. „Документи на Пентагона” през 1971 г., в самия разгар на войната във Виетнам. Тези материали представлявали особено подробно досие на отбранителното министерство на САЩ за участието на армията на страната във виетнамския конфликт.

Работата над сборника започнала през 1967 г. и в него попаднали сведения за това, че администрацията на президента Линдън Джонсън е взела непосредствено участие в ескалацията на войната, независимо от миролюбивите изявления пред обществото. Също от досието ставало ясно за секретни операции на американските военни на територията на Северен Виетнам и съседни държави.

Достъп до този доклад получил един от аналитиците на Държавния департамент на САЩ – Даниъл Елсберг, който тайно копирал най-важните глави и ги изпратил в редакцията на в. „Ню Йорк Таймс”. Докладът оказал важна роля в решението на правителството на САЩ по свиване на подкрепата за Южен Виетнам и извеждането на войските от тази страна. Интересна е съдбата на Елсберг. Него го заплашвал 116-годишен затвор за разгласяване на държавни тайни, но под натиска на обществеността съдът го оправдал.

Властите на САЩ публикували „Документите на Пентагона” в пълен обем едва през 2011 година – 30 години след прословутото изтичане на информация. А Елсберг активно се занимава с публицистична дейност и подкрепя съвременните активисти – Джулиан Асанж и Едуард Сноуден.

Републиканци срещу демократи

Скандалът около „Документите на Пентагона” се оказал само прелюдия към „Уотъргейт”. На 17 юни 1972 година петима души са арестувани в опит да монтират подслушвателни устройства в щабквартирата на Демократическата партия в хотел „Уотъргейт” във Вашингтон. Скоро станало ясно, че те са свързани с щаба на президента републиканец Ричард Никсън, а година по-късно пресата узнала шокиращи факти за това, че заповедта за шпионажа на съперниците в изборите била дадена от самия президент.

През 1974 г., след откритата процедура по импийчмънт, Никсън подава оставка и президент става Джералд Форд, но върху репутацията на Републиканската партия е нанесен голям удар. Ехото от скандала продължило да звучи още няколко години – през 1977 г. благодарение на него президент става демократът Джими Картър.

Сляпо отмъщение

Тази история е станала известна като „Делото Валери Плейм”. Тя започнала през януари 2003 г., когато президентът Джордж Буш-младши разказал на Конгреса, че Ирак е закупил обогатен уран от Нигер. Тогава властите на САЩ отчаяно се опитвали да намерят всякакъв повод за нахлуване в Ирак и поредното „доказателство” за работата над оръжие за масово поразяване било идеално.

Вече след началото на войната в Ирак американският дипломат Джоузеф Уилсън написал няколко статии в „Ню Йорк Таймс”, където разказал, че по молба на ЦРУ е пътувал в Нигер със задачата да разузнае готви ли се Ирак да купува уран за производството на оръжие. Той изяснил, че сведенията за това не отговарят на истината. В статиите си Уилсън твърдял, че Буш неправилно е интерпретирал предадената му информация и така въвел в заблуда конгресмените.

През 2003 г. публицистът Робърт Новак публикувал във „Вашингтон Пост” статия, в която твърдял, че никой не е пращал Уилсън в Нигер – това била негова лична инициатива и между другото споменал, че съпругата на Уилсън – Валери Плейм, е агент на ЦРУ. В резултат била създадена значителна част от агентурна мрежа в Африка, контактуваща с Плейм. През 2007 г. за виновен в изтичането на информацията бил признат Луис Либи, началник на кабинета на вицепрезидента Дик Чейни. Той бил осъден на 30 месеца затвор и голяма глоба, но впоследствие Буш смекчил наказанието му и Луис не попаднал в затвора.

Американските учени претоплили Земята

Следващото голямо изтичане на информация в САЩ е от ноември 2009 г., но засяга не правителствени, а научни данни. Тогава хакери публикували архив с електронна кореспонденция, файлови данни и програми за обработка на отдела по климатология на университета на Източна Англия. От публикуваните материали ставало ясно, че американските учени преднамерено изкривили данните за глобалното затопляне.

В кореспонденцията те обсъждали какви „уловки” може да се използват, че от графиките за увеличение на световната температура да не става ясно, че в някои от годините температурата не само не се е повишавала, но дори се е понижавала. По този начин те искали да направят своите презентации по-убедителни. Също те обсъждали как най-добре може да се поставят „пръти в колелата” на противниците на теорията за глобалното затопляне и да не им се дава достъп до изходните данни за изчисления.

Скандалът получил името „Климатгейт”. Той подлага на съмнение опасността от глобално затопляне, но по цял свят става известно, че американските учени честичко манипулират данните.

WikiLeaks

Най-голямото изтичане на секретни данни в САЩ за последните няколко години безспорно е публикуването в WikiLeaks на документи за войната в Афганистан и Ирак, дипломатическите грами и прословутото видео „Съпътстващо убийство”, на което е запечатан американски вертолет в Багдад, който разстрелва журналисти на Ройтерс и баща с две деца, спрели да помогнат.

Изтичането става благодарение на редник Брадли Манинг, американски войник от Десета планинска дивизия близо до Багдад – през май 2010 г. той е арестуван и сега го съдят по 22 обвинения, между които и „подпомагане на врага”, за което е възможно да получи смъртно наказание.

За живота си се страхува и създателят на WikiLeaks Джулиан Асанж, който се укрива от британското и шведското правосъдие в посолството на Еквадор в Лондон. Асанж е обвиняван в сексуални престъпления, но твърди, че това е само повод и властите на Швеция възнамеряват да го предадат на САЩ.

Изтичането на данни за програмата PRISM, създадена от ФБР и Агенцията за национална сигурност на САЩ за следене на собствените си граждани, все още е рано да се смята за „Обамагейт”, казват експерти. Президентът Барак Обама се изказва в защита на програмата, много конгресмени също смятат, че заплахата от тероризъм е значително по-важна от тайните на личния живот.

Самият Едуард Сноуден, разказал на цял свят за програмата, твърди, че вече готви нови разобличения. Ако, разбира се, спецслужбите на САЩ не намерят начин да го накарат да мълчи.