Случаят с отнетия лиценз на „Лукойл" е сред водещите теми на вестниците в четвъртък.

„След среднощна среща при премиера "ЛУКойл България" си издейства нов компромис за отнетия лиценз на тръбопровода от Бургас до София и свързаните с него 6 петролни бази. По настояване на генералния директор на "ЛУКойл" Валентин Златев митниците ще извършат повторно приключилите преди броени дни проверки за спазване на акцизното законодателство, довели до отнемане на лиценза за тръбата. Агенция "Митници" ще дублира и проверката за установените нарушения на нефтопристанище "Росенец".

До споразумението се е стигнало след тежък разговор при премиера Марин Райков с участието на шефа на митниците Ваньо Танов и Валентин Златев. Часове преди това административният съд в София спря предварителното изпълнение на решението за отнемане на лиценза на тръбата. Този развой предизвика емоционална декларация, в която ръководството на митниците заключава горчиво: "Тази нощ законът коленичи и монополът победи".

Лицензът на тръбопровода и свързаните с него бази бе отнет заради липсата на връзка за предаване на данни за движението на горивата в реално време към агенция "Митници". Крайният срок за монтиране на датчиците изтече на 31 март. На 22 април агенцията отне лиценза на "ЛУКойл", след като проверки разкриха, че липсват нивомери в две от базите, в други два склада има монтирани, но непредаващи към митниците уреди, а по тръбата са направени отклонения за заобикаляне на устройствата. Седмица по-рано митниците обявиха, че ще преразгледат и издадения на 11 април акт за съответствие на пристанище "Росенец" заради премахнати митнически пломби и неправомерно превключване на част от уредите на тестов режим.

Именно заради отнетия лиценз премиерът Марин Райков е събрал на спешна среща Ваньо Танов и Валентин Златев. Златев уверил, че всички констатирани от митниците към 12 април нарушения около уредите по тръбопровода и 6-те петролни бази вече са отстранени. Отстранени били и проблемите с нивомерите в пристанище "Росенец". Премиерът предложил митническите инспектори да извършат нови проверки, за да потвърдят изрядността на "ЛУКойл".

Така и не стана ясно дали ще има някакви санкции за безконтролното извеждане на горива от "Росенец" при разпломбирани уреди, установено от митничарите в средата на месеца, и дали ще има глоби за "ЛУКойл България" заради констатираното закъснение за поставяне и включване на датчиците по продуктовода от Бургас до София..." - в. „Сега".

„Казусът с „Лукойл"е микродрама, заяви премиерът Марин Райков на пресконференция след заседанието на Министерския съвет.

„Смятам, че на този етап сме в етап на контрол на тази чувствителна ситуация. От една страна да защитим интересите на българската държава, спазването на закона, от друга страна - да не допуснем прекъсване на доставките до бензиностанциите, особено преди празниците и преди изборния ден. Знаете, че има съдебно решение от тази нощ. Това съдебно решение няма вариант да бъде коментирано от мен. Това, което аз мога да кажа, е, че снощи до късно при мен бяха на среща г-н Танов и г-н Златев", каза служебният премиер.

Райков уточни, че между тях тримата е бил проведен един дълъг и не много лек разговор, в резултат на което стана ясно, че по отношение на база Росенец още на 11 април има издаден акт за съответствие. Но междувременно е настъпило увреждане на стикерите. Именно това е довело до реакцията на Танов...

„Постигнато беше съгласието, че хората на Танов днес ще извършат проверка и ще установят дали всичко е възстановено и дали всичко е наред. Що се отнася до лиценза на „Лукойл България", той действително беше отнет и след това отнет с акт на съда", каза Райков. Той допълни, че сега проверката трябва да установи дали всички измервателни уреди са в ред и са на място и дали уверенията на Валентин Златев са факт..." - в. „24 часа".

„Тази нощ законът коленичи и монополът победи. Тази нощ съдът пропусна шанса да разсее разяждащите българското общество съмнения, че в държавата ни управлява олигархия. Това се посочва в позиция на Агенция „Митници" във връзка със спирането на предварителното изпълнение на решението за отнемане на лиценза на данъчен склад на "Лукойл България" ЕООД.

"Тази нощ над държава-член на Европейския съюз и НАТО легна тежката сянка на чужди интереси. Тази нощ стана ясно, че в една правова държава не всички са равни пред закона и пред принципите на свободния пазар. Тази нощ институции загубиха достойнство, държавата - приходи, гражданите - вярата, че могат да живеят в нормална държава. Тази нощ законът коленичи и монополът победи", се изброява в писмото.

Но въпреки това и именно заради това Агенция „Митници" ще продължи да прилага законите на Република България. Заради българската държава и българските граждани, заканват се от агенцията, управлявана от Ваньо Танов." - в. „Стандарт".

„Решението на директора на агенция "Митници" да отнеме лиценза на складова база на "Лукойл България" излага на риск организации и предприятия, които са от значение за националната и обществена сигурност и безопасност. Това се казва в мотивите на Административния съд в София, който късно снощи отмени отнемането на лиценза, съобщи БНТ.

.Според съдебното решение отнемането на лиценза може да доведе до големи вреди и евентуално спиране на доставките на гориво. Освен това компанията се поставя в "ситуация на значителна и труднопоправима вреда".

Съдът се произнесе бързо по подадената от "Лукойл" жалба, защото нормативен текст го задължава да направи това в рамките на същия ден, в който е постъпила жалбата, уточнява телевизията.

Определението на Административния съд може да бъде обжалвано в 7-дневен срок.

Междувременно руски експерти пресметнаха пред РБК daily, че ако "Лукойл Нефтохим" спре доставките само за седмица, приходите му могат да намалеят с около 140-150 млн. долара.

До отнемането на лиценза на тръбопровода на "Лукойл-България" от бургаската рафинерия до пласментно-снабдителната база "Илиянци" в София се стигна след като проверки на Агенция "Митници" засякоха нарушения при монтираните уреди за измерване и контрол..." - в. „Дневник".

Скандалът около нарушаването на принципа за случайното разпределяне на съдебните дела също е сред темите на всекидневниците.

„Нарушен е принципът на случайното разпределение на делата в столичния следствен отдел към прокуратурата. Това стана ясно след проверка на обвинителите за период от 4 години - началото на 2009-7 май 2012 година.

От общия брой дела са проверени 1241. 139 дела са допълнително подложени на инспекция заради класифицирана информация. Отговорна за нарушаване на принципа на случайния избор е системна администраторка в столичното следствие. Името на служителката е Росица Найденова. На въпроси на проверяващите защо е действала по този начин, тя заявила, че други колеги правят така. От нея се искало резултат без значение по какъв начин ще стигне до него...

При проверката са констатирани и нарушения при преразпределение на делата, както и промяна на натовареността на следователите. Имало е следователи без нито едно разпределено производство, а други са били 100 % натоварени. "Има и игра с процентите, има манипулиране на програмата", заявиха от прокуратурата. Според тях системните администратори понякога просто са изтривали следователи от електронните протоколи. Предстои прокуратурата да изясни какви конкретни нарушения са извършвани и от кого по време на разпределението на делата." - в. „Стандарт".

„След като проверка на Висшия съдебен съвет и неправителствени организации установи, че има възможност за манипулация на системата за случайно разпределение със софтуера, който се ползва във Върховния административен съд и други съдилища, вчера от Софийската градска прокуратура обявиха, че са открили множество нарушения в собствения си следствен отдел.

Едно от най-сериозните е, че са подменяни резултатите на натовареността на следователите и така на практика е посочвано кое дело при кого да отиде. В много от случаите е правено преразпределение на делата секунди след първия избор, а според правилата това може да се случва само след решение на шефа на структурата. Друго нарушение е, че определени следователи са изключвани от листата, без да се посочат мотиви. Вместо това са записани странни и доста смешни причини. "Отпуск може би", "Е, хайде да е само едно", "Хайде, третото да е на друг", "Това са поръчки", "Охххх", "Господинът не желае да вземе делото", "Много наведнъж за ЧНГ", "Щяла да е била в отпуск" са сред посочените като причини за изключване.

Според проверяващите от инспектората на прокуратурата вината за това е на компютърния специалист в столичното следствие Росица Найденова, която е разпределяла делата. "Имам чувството, че операторът се е забавлявал на моменти с програмата", коментира Емил Владимиров, който е бил част от проверяващия екип. Според градския прокурор на София Николай Кокинов срещу Найденова ще бъде образувано дисциплинарно производство. Тя обяснила на началниците си, че колегите й от други структури правят същото." - в. „Сега".

„На драстични нарушения при разпределението на делата между магистратите в столичното следствие се натъкнал инспекторатът на върховната прокуратура. Това разкриха в сряда зам.-главният прокурор Борислав Сарафов и проверяващият екип.

Ревизирано е разпределението на всички над 1500 дела от началото на 2009 г. насам.

Засега дисциплинарни производства има срещу двамата системни администратори, които прилагали програмата за разпределение. Основно със софтуера работила Росица Найденова. Тепърва ще се изяснява и дали някой от следователите има вина за безобразията.

Проверката е инициирана от новозначения шеф на следствието Петьо Петров. Протоколите от случайното разпределение, които се прилагат към всяко дело, се различават с архива на компютърната система. Когато по някаква причина трябва да се избере нов следовател за дадено дело, отказът от вече посочения трябва да се мотивира.

В графата за обяснения обаче са записани изрази от типа на: "не", "това е тя", "фф", "не и този път", "е, хайде да не е веднага пак", "хайде да е само едно", "е неееее", "охххх", "отново е другата", "много наведнъж за ЧНГ".

Разумните откази са рядкост, обясни прокурор Емил Владимиров. Най-потресаващо по думите му е обяснението "господинът не желае да вземе делото".

Системният администратор си е "играл" и като променял натовареността на следователите, преди да разпредели някое дело. Така на практика е предрешавал на кого да не се падне разследването. Прокурорите не са проверявали по същество неслучайно разпределените дела.

Преди разпечатването на протоколите за разпределението безсмислиците са изтривани, обясниха проверяващите..." - в. „Труд".

Всекидневниците поместват и публикации, очертаващи влошаване на образа на страната ни пред международната общност.

„България трябва да плати 106 000 евро за съдебни грешки

След решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), държавата трябва да плати обезщетения за седем спечелени дела срещу България, информира пресцентърът на Министерския съвет. В два от случаите държавата трябва да плати заради нарушено право на живот.

Една от тях е подадена от Добромир и Данаил Димови и майка им Вера Тодорова, които са обезщетени с 50 000 евро за неимуществени вреди и 4684 евро за разходи и разноски по делото. Те бяха подали жалба за прекомерна употреба на сила от страна на полицията при задържането на техния баща и съпруг, издирван за изтърпяване на присъда от шест месеца лишаване от свобода, в резултат на която е убит. Освен това делото по неговата смърт не е било ефективно.

Втората жалба е от братята Константин и Иван Димови, чиято майка е починала през 1989 г. в резултат на пожар в сградата, в която е работела. Досъдебното производство по случая е започнало незабавно, но е прекратявано неколкократно и е внесено в районен съд с обвинителен акт едва през 1997 г. Според ЕСПЧ продължителността на разследването - повече от 17 години, е прекалено дълга. На всеки от жалбоподателите са присъдени по 6000 евро за причинените неимуществени вреди и общо 1500 евро за разходи и разноски..." - в. „24 часа"..

„Комисия на Европейския парламент ще гласува на 7 май дали да разглежда скандала с незаконните подслушвания в България по същество...

Това решиха късно след обяд в сряда на закрито заседание координаторите на политически групи в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на парламента.

Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев потвърди за "Труд" информацията.

Дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), част от която е ГЕРБ и консерваторите са били сами срещу всички на закритото заседание. Мнозинството е настояло въпросът да бъде обсъден по същество в открито заседание на комисията.

ЕНП се е възползвала от правото си да поиска гласуване за такова решение на заседание на пълния състав на комисията, което е насрочено на 6 и 7 май.

Първоначално решение да бъде гласувано на 6 май е било променено заради православните Великден и Гергьовден, уточниха от кабинета на Ковачев. Вотът ще е след обяд без дебат..." - в. „Труд".

„Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е влошената медийна свобода в страната, пише британското списание "Икономист" в кореспонденция от София. България е трайно на последно място сред държавите от Европейския съюз по свобода на медиите и ситуацията продължава да се влошава, продължава изданието.

Страната сега е на 87-о място в последния годишен индекс за свобода на медиите на "Репортери без граници", докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

"Засилва се тревогата, че повечето медии са изоставили основната си функция - да информират обществеността за важни проблеми", казва Нели Огнянова, български експерт по медийно право. "Медиите често обслужват политически партии и различни икономически групи", добавя тя.

Нейното мнение потвърждават и оценки от чужбина. Държавният департамент на САЩ отбелязва сериозно накърнения медиен плурализъм като един от най-острите проблеми в сферата на човешките права. Еврокомисарят по цифровия дневен ред Нели Крус изпрати писмо до бившия премиер Бойко Борисов с призив да защити независимите медии. Германският посланик в София Матис Хьопфнер често е цитиран да коментира "опасните предизвикателства, пред които е изправена медийната свобода.

Една от причините за това е, че репортерите са подложени на натиск и сплашване, чиято цел е да се отстояват икономически, политически и криминални интереси, написаха от Freedom House в последния си доклад. Натискът идва от всички страни, дори от държавата.

"Икономист" дава за пример привикания от прокуратурата в началото на април журналист Борис Митов, заради публикувана статия за скандала с подслушванията в МВР. Изданието припомня и за случая, при който журналистът на "Дневник" и "Капитал" Спас Спасов беше заплашен след серия публикации срещу варненска бизнес групировка.

Друга отличителна черта на българските медии е липсата на прозрачност за техните собственици. "Собствеността на медиите в България е като матрьошка: във всяка кукла има друга", казва Орлин Спасов от Софийския университет..." - в. „Дневник".

„Четири държави се обединиха, за да ограничат правото на свободно движение в ЕС на бедни имигранти, които според твърденията им източват техните социални фондове, пълнят училищата им и затрудняват жилищното им настаняване.

Британската министърка на вътрешните работи Тереза Мей убеди колегите си от Германия, Австрия и Холандия да изпратят общо писмо до председателството на ЕС (Ирландия) с искане Съветът по правосъдие и вътрешен ред да разгледа спешно въпроса на следващото си заседание през юни.

Писмото, с което разполага в. "Сега", не назовава поименно държавите, чиито граждани трябва да бъдат санкционирани, нито посочва етнически групи, но не е тайна, че на мушката са България и Румъния главно заради миграцията на техни роми към по-богатите страни в ЕС. "Правото на свободно движение на граждани на ЕС не е безусловно", настояват министрите. Те признават, че съществуващите директиви им позволяват да експулсират чужди граждани, които нарушават законите им, но се оплакват, че тази мярка не е достатъчна, защото изгонените "не могат да бъдат спрени да се върнат буквално още на другия ден".

Авторите на писмото настояват за правни и финансови санкции срещу нарушителите, които засега не са формулирани на общоевропейско равнище. На първо място те искат да се въведе забрана за връщане на европейски граждани в държави, откъдето са били изгонени, като санкцията бъде в сила "подходящо дълго". Второ, новопристигналите имигранти, които още не са работили и не са плащали данъци и осигуровки, да нямат равно право на социално подпомагане като местните граждани.

Като смятат, че трябва да се води борба не само с последиците, но и с причините на нежеланата имиграция, четиримата министри отправят призив към държавите, откъдето тя произтича, "да подобрят трайно условията на живот на засегнатите (хора)". Освен това те ги призовават "да гарантират, че отпуснатите за тази цел фондове на ЕС се използват по предназначението си", и настояват "Европейската комисия да следи внимателно дали фондовете се харчат по предвидения начин"..." - в. „Сега".