Пчелите в региона измират масово

Пчеларите в региона губят масово пчелни семейства, като в някои общини вече се наблюдава т.нар. „празен кошер“. Тоест пълно измиране на популацията. Средните загуби за областта са над 40 % от отглежданите медоноски. Заради масовия мор, цената на младо пчелно семейство е скочила 3 пъти през последните 2 години, коментира председателят на браншовата организация на пчеларите Тодор Тодоров. Най-лошо били ударени в свиленградско. Днес в областна администрация бе свикана спешна среща на институциите за набелязване на мерки за опазване на пчелините.

Оказва се, че е достатъчно малко, но трудно приложимо за България – да се спазва Закона. За отношението към него пък и останалите закони в България свидетелства неволно изпусната реплика от един от участниците - „не е толкова лош тоя закон“. Сиреч по презумпция законите са лоши, а някои не толкова лоши. И едните и другите обаче не се спазват. Пример: по закон земеделците могат да пръскат с пестициди да става само от 7 до 11 часа сутринта и след 18.30/19.30 през лятото/ вечерта. Земеделци край хасковско село изпратили уведомително писмо, че ще пръскат 3 дни от 7 до 14 часа. „Тук говорим за елементарно непознаване на закона“ обобщи замобластният Николай Нанев, който водеше срещата. По време на пръскане стопаните не могат да ги задържат пчелите повече от няколко часа в кошерите. А пускането на насекомите, докато има химическа обработка гарантира тяхната гибел. Именно пръскането с пестициди и инсектициди е посочено за главна причина за пчелния мор. А предупреждението за подобни акции е ябълката на раздора по веригата земеделец-кмет-пчелар. Законът е превърнал оповестяването в тресавище от бумащина. Земеделецът трябва да уведоми кметът на населеното място че ще пръска, 5 дни по-рано. В тридневен срок кметът трябва да уведоми пчеларя писмено. Той пък трябва да върне писмо, че е разбрал, а кметът да даде зелена светлина на земеделеца да пръска. Ако някой не бъде намерен по веригата, заради неточно подаден адрес или ако кметът се забави, щото не му е само това на главата, проявиха разбиране участниците в срещата; земеделецът не може да почне да пръска. Само че земеделските култури си имат технологично време за пръскане и не зависят от кефа на този или онзи. Затова производителите пръскат, пчеларите не знаят, пчелите измират.

За гибелта на пчелите оказват влияние и климатичните промени, особено резките. Има и версия, че виновни са мобилните комуникации. Тя обаче не е потвърдена от ентомолозите, въпреки че една от причините за празните кошери е невъзможността на рояците да намерят пътя към дома.

Доста пчелари пък подозират друго-скокообразното нарастване на площите с рапица. Медът от тази маслодайна култура трябва да се извади много бързо, защото се захаросва и хваща в плен пчелите. Интересно съвпадение е, че рапицата се масовизира през последните 7-8 години/началото на мора по пчелите/ и всяка година площите растат. Към момента в областта са засети над 60 хиляди декара с рапица.

Г.Христов