Австралия има пълното право да се нарича "щастливата страна" - от 21 години насам икономиката й бележи постоянен ръст. В какво се крие причината за завидния й успех ли? Ето отговора според Дойче Веле.

Преди близо 50 години на книжния пазар в Австралия излиза книгата на Доналд Хорн "Щастливата страна". В нея авторът описва филистерството, провинциализма и зависимостите на Австралия. Отрицателната конотация на израза "щастливата страна" обаче явно вече е позабравена. Наскоро отново се заговори за щастието на Австралия, само че в положителен смисъл.

Миналата седмица излезе новината, че икономиката на страната се развива положително от 21 години насам. И австралийците се гордеят с тази равносметка. Факт е, че Австралия е една от малкото западни държави, която не затъна в рецесия по време на глобалната финансова криза. Безработицата там е 5,4 процента, а нетната задлъжнялост на страната е 10 на сто.

На какво се дължи успехът на Австралия?

Всъщност Австралия не се слави с гениални идеи, нововъведения в услугите или продукти, които завладяват световните пазари. Австралия е известна преди всичко със своите минерални ресурси. От 2001 година насам бизнесът със суровини процъфтява както никога преди - благодарение на индустриализацията и урбанизацията на съседните бързоразвиващи се азиатски държави. Австралия изнася желязна руда предимно за Китай. В Япония внася каменни въглища. От 2007 година насам Китай е най-големият търговски пъртньор на Австралия. Страната печели от покачващите се цени на суровините и растящите инвестиции в минното дело.

Едва ли успехът на Австралия обаче може да се обясни само с бума на суровините. Сравнително ниската безработица също не се дължи на експанзията в минното дело. Броят на заетите в тази сфера е нараснал три пъти, но съставлява едва 2,5 процента от общата трудова заетост. През ноември 2012 година в минното дело са били ангажирани 263 000 души. Само за сравнение: В здравеопазването и социалната сфера работят близо 1,4 милиона души.

В сферата на услугите пък, където са заети 85 процента от австралийските граждани, има един продукт, който се продава като топъл хляб в региона на Азия: образованието. След въглищата и рудата, това е третият по значимост продукт. Той носи годишни печалби в размер на 15 милиарда австралийски долара. През 2012 година в австралийските университети са били записани 515 000 чуждестранни студенти, като броят на китайските и индийските студенти достигна 200 000.

Всъщност крайъгълните камъни за възхода на икономиката бяха положени със структурните реформи още през 1980-те години. Навремето управляващата лейбъристка партия либерализира икономиката, намали пречките пред търговията и въведе плаващ курс на австралийския долар. От друга страна в Австралия беше постигнат политически консенсус за активна миграционна политика. И до днес Австралия не престава да привлича в страната висококвалифицирани специалисти. А вчерашните квалифицирани работници са днешните потребители.

Политиката и правилните решения

Вероятно глобалната финансова криза щеше да засегне Австралия много силно, ако новото лейбъристко правителство не беше разтворило широко джоба си. Правителството обаче избра верния път: то отпусна директни помощи за тези, които желаят да закупят жилище, и насърчи вътрешното потребление. Емисионната банка пък намали основния лихвен процент от 7,25% на 3%. "Не суровинният бум, а масивните фискални стимули в комбинация със сравнително стабилния финансов сектор бяха чудодейното оръжие", писа миналата година Адам Бойтън, главен икономист на "Дойче Банк" в Австралия.

След 21 години на възход обаче австралийската икономика е уязвима. Нейната зависимост от китайския "глад" за суровини расте. А в случай на нов външен или пък вътрешен шок, лейбъристкото правителство и емисионната банка няма да имат възможност отново да бръкнат надълбоко в държавната хазна. Така че австралийците трябва само да се молят да не настъпи някаква нова глобална криза.