Петър Ташев се върна в спомените си за златните години на волейбола у нас

Петър Ташев е треньор по волейбол на детско-юношеската школа и представителния отбор "Раковски" в Димитровград.

През март 2013 г. навърши 60 години. По този повод Българската федерация по волейбол му връчи плакет за принос в развитието на този спорт.

Треньорът е роден през 1953 година в Харманли, където живее до 1968 година. Има множество награди и отличия като състезател и наставник. Женен е с три деца.

- От кога датира любовта ви към волейбола, г-н Ташев?

-Дълга история е това и е започнала много отдавна. Още в 3-4 клас започнах да спортувам в Харманли. През 1968 година влязох във физкултурния техникум в Пловдив, който тогава беше единствения у нас. Там започнах с футбол, борба, после и волейбол. И от тогава до ден днешен- волейбол и само волейбол.

След като завърших техникума, играх като юноша в "Локомотив"-Пловдив. Минал съм през всичките гарнитури на младежките отбори. Бил съм и капитан на младежкия национален отбор 2 години. За отличия сега ми е по-трудно да говоря -много медали и индивидуални награди, но да не ги споменаваме сега.

Продължих във ВИФ, сега НСА, след това станах състезател в Сливен в тогавашното Армейско физкултурно дружество. Не исках да остана в София, в ЦСКА тогава играеха много силни състезатели като Митко Камов и Митко Златанов, като Стоян Стоев и Стойчо Крайчев. Тогава бях 23-годишен младеж, как можеше да се меря с тези имена... В Сливен играх 8 години, а четири месеца започнах и треньорска работа.

-Това ли са ви най-силните години като състезател, как преценявате сега за себе си?

- Може би да, бях в "Академик", в "Локомотив" -Пловдив, да не ги изреждам. Става дума като юноша, в мъжкия отбор имам десетина срещи, там не мога да се похваля с нещо. Но пък съм наблюдавам едни от най-добрите български волейболисти на всички времена как играят и може би съм взел нещо от тях.

- А кога започнахте с треньорската работа?

- С треньорската дейност започнах на 30 години в Сливен, където приключих състезателната си кариера, бях играещ треньор една година. И се започна треньорската сага - днес си тук, утре те няма. Особенно такива като мен дето не обичат да слушат.

Като треньор минах през Шумен, "Марица"-Пловдив,"Нефтохимик"-Бургас и накрая Димитровград. Тук като че ли ми паснаха най-добре условията и ситуацията. С малки прекъсвания от 1986 година съм тук- за добро или лошо...Да не пропусна и "Берое"-Ст.Загора, там бях три години и имахме много добри постижения.

В момента Петър Ташев е наставник на ВК "Раковски"

- Да се върнем към силните години на волейбола в Димитровград и както се случва в момента с школата?

- Димитровград си е волейболен град и това е свързано в началото със съществуването на Химкомбината. Не знам дали ще бъда много точен, всичко тръгва от работническите отбори, участвали в много спартакиади.

Едва след това оформят мъжкия отбор, който влиза в елитната група и откакто съществува този отбор, до 1993-94-та година, той винаги се спонсорира от "Неохим". Това е и причината да играе дълги години в представителната група в България.

По това време волейболът бе първа категория, ние бяхме категоризирани - от детско-юношеската школа до представителен отбор. От тук са излезнали и много добри състезатели- Стойчо Крайчев, Гаспар Симеонов, Петко Петков, Иван Николов, който и в момента играе в отбора. Може би ще изпусна някой....

Като дойде пак демокрацията се борихме в елитната група. Имаше и един момент, в който се разделяха дружествата и всеки си тръгна по своя път. Там се получи малко криза и спад. До 1993 година играхме сполучливо в А група, после оставих отбора за 3-4 години, бях в "Берое".

-Тогава ли се получи кризата?

- Не тогава, просто самата ситуация се получи така, че трябваше да се търсят спонсори. Времето беше такова, всеки се спасяваше кой както може. Трудни години, които и до ден днешен продължават.

-Каква е ситуацията в момента с школата и отборите?

- В момента школата е изградена на базата на пирамида. Отдолу имаме основата -детско-юношеската школа, а преди две години изградихме и върха -мъжкия отбор. То стана съвсем закономерно, защото започнахме да работим отдолу. Нещата обаче опират до това, че няма средства, не можем да направим нещо голямо, т.е. да играем сполучливо в елитната ни група.

Сега в момента имаме шест отбора в мъжкия профил- мини волейбол, момчета до 13 и до 15 години, младша, старша възраст и мъжкия отбор. Всички те са картотекирани, лицензирани и играят в държавното първенство на Българската федерация по волейбол. Провеждат пълноценен тренировъчен режим, а покрай тях идват и много повече деца, който също са привлечени от волейбола.

При момичетата имаме мини волейбол, 13-годишни, 15-годишни и младша възраст. 15-годишните и младшата възраст от тази година също участват в Държавното първенство. Мини волейболът започва сега от април и те също ще се включат в първенството. Като ги сметнете колко са - аз съм един щастлив човек, това мога да кажа.

- Значи виждате светлина в тунела?

- Има светлина, разбира се. Това са толкова хубави и талантливи деца. Но проблем остава тренировъчната зала, ние сме в Спортна зала "Младост", тук са и други спортове. Не обвинявам никой, но така стоят нещата.

Нека да вмъкна, че всичко това не се дължи само на мен. Работя с две много хубави момчета -Велислав Петров, той от дълги години е с мен. От тази година дойде и Сашо, той е преподавател по физическо в ОУ "Ал. Константинов", бивш волейболист, той се занимава с момичетата сега. Тази групи са благодарение на работата на тези момчета, те имат знанията и уменията и ги водят и смятам, че ще успеят.

Най-големият проблем е финансирането, засега единствено и само разчитаме на Общината. Ако не е тя- този спорт няма да съществува. Наскоро и Общинския съвет ни отпусна средства, на тях разчитаме също, за да плануваме програмата си и участията си в бъдеще. Затова сме и много благодарни, независимо до къде ще стигнат средствата.

-Как върви представянето на ВК "Раковски" в държавния шампионат до сега?

-Ние се състезаваме сега в А група, но за мене това си е всъщност Б група. Тази година отстъпихме от позициите, които имахме, но за това си има причини. Причината и "заслугата" да сме назад си е само наша - в момчетата, в мен, никой не обвинявам. Представяме се слабо, а трябваше да играем на съвсем друго ниво. За съжаление не мога да намеря спонсори, частично имаме -да, но никой сериозно не подава ръка на волейбола в града.

- Каква е най-голямата ви мечта, г-н Ташев?

- Най-голямата ми мечта е да вземем медал от държавно първенство, независимо на коя възраст - момичета, момчета, мъже. Не само да се говори за димитровградския волейбол в България, а да се шуми около него. Като чуят за Димитровград - и "Левски" и ЦСКА, и "Славия" да ги е страх!

Интервю на Таня Милева