В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в памет на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост.
Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино.
В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
Великият пост започва от понеделника, който е след Сиропустната неделя (Сирни заговезни). Сиропусната неделя през тази година е на 17 март.
Източник:Vesti.bg
