Протестите започнаха като недоволство от високите сметки за ток, постепенно се насочиха срещу монополите и непрозрачността в енергетиката, а в последната седмица бяха формулирани и искания за смяна на политическата система.
Велико народно събрание/Нова конституция/Намаляване броя на депутатите
Великото народно събрание (ВНС) може да избере нова конституция, както да прави промени в настоящата, свързани с изменение на територията и с формата на държавно устройство. То може да бъде свикано от две трети от депутатите от обикновено Народно събрание.
Т.е. лесно може да бъде свикано, но все още предстои изясняване на въпроса каква нова конституция искаме и какво изменение на формата на държавно устройство по-конкретно си представяме. Парадоксът е, че искането за намаляване на броя на депутатите може да мине през увеличението им – по Конституция ВНС е от 400 души.
Отзоваване на депутати/Мажоритарни избори/Право на индивидуална жалба до Конституционния съд
И трите искания на протестиращите могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание. От тях третото би дало реално повече власт на гражданите, защото дори когато всички институции са постигнали договореност за някаква законова промяна, ще има кой да оспори нейната конституционност. Приемането зависи само от това дали достатъчно депутати ще поискат да го направят, а това важи както за обикновено, така и за Велико събрание.
Мажоритарно избиране на депутати беше въведено паралелно с пропорционалното на два пъти – през 1990 г. и 2009 г. Този модел дава предимство на най-голямата партия. Ако резултатите от последните избори се преизчислят през мажоритарна система, това означава в парламента да попаднат само ГЕРБ и ДПС.
Отзоваването на депутати вече беше обещано на избирателите от Симеон Сакскобургготски през 2001 г., но не беше реализирано. Въпросът е доколко това не нарушава принципа на мандатността и няма да бъде използвано от заинтересовани организации или бизнеси, които така да изнудват депутатите. Подобно е и искането за отмяна на чл.69 от Конституцията, който освобождава депутатите от наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията им в Народното събрание.
Смяна на модела/Отмяна на партийния модел/Забрана на старите партии
Тези искания все още са далеч от конкретното. Предстои да чуем какво точно ще предложат представителите на протестиращите за промяна или за смяна на модела на партийната демокрация. Забраната на партии, само защото са участвали в управлението, е недемократично. Законите и сега предвиждат възможност за забрана на политически организации при сериозни нарушения.
Исландски модел/Гражданско управление/Кръгли маси
От няколко дни сред исканията се появи и това България да тръгне по пътя на Исландия и управлението да се осъществява с участието на граждани. През 2008 г. малката островна държава пострада сериозно от кризата, фалираха банки и безработицата се повиши. В следващите две години исландците излязоха на масови протести, виновниците за кризата бяха осъдени, гражданите излъчиха свои представители, които с помощта и на социалните мрежи изготвиха нова конституция, а в парламента има т.нар. гражданска квота.
Осъждането на виновните за кризата и фалита на банките е въпрос на работещо правосъдие и политическа воля. Гражданското участие в процеса на вземане на решения би увеличило властта на хората в България, но отново предстои да чуем предложенията как може да стане това и какво различно да има в новата конституция, която всички заедно да изработят.
Национализация/Прозрачност/Посредници в енергетиката
Всъщност протестите започнаха от тази тема. Национализация в класически вид в правова държава от ЕС е трудно мислима. Одържавяване чрез изкупуване обратно на компаниите е възможно. Въпросът е колко ще струва това на данъкоплатците, дали промяната в собствеността ще промени практиките и дали крайният резултат от подобно действие ще бъде в полза или във вреда на потребителите.
Прозрачност и търсене на отговорност обаче са необходими и отново са въпрос на политическа воля и работещо правосъдие. Премахването на всички посредници между производител и потребител на електроенергия също е невъзможно. Първо, токът няма как сам да стигне до домовете на хората и второ, ЕС не разрешава инфраструктурата и производството да са собственост на една и съща компания, точно за да не се злоупотребява с монополно положение.
Това са основните искания на протестиращите в страната. В близките дни те трябва да бъдат по-ясно подредени. Ако това бъде направено, разговорът започва. Президентът Росен Плевнелиев вече обеща да покани легитимни представители на протестиращите да участват в Обществен съвет към служебното правителство.
