Намаляване на разходите и увеличаване на капацитета за широколентов интернет пренос. Това са целта и аргументите, с които Европейската комисия (EК) се готви да предприеме първата си стъпка към улесняване на бизнеса на някои телекомуникационни оператори след години на все по-ограничителни регулации.
Интернет по тръбите и глас от газ
Идеята на Европейската комисия, която за момента е на етап предложение от комисаря по цифровите технологии Нели Крус, е всички ютилити оператори (доставчици на ВиК услуги и енергийни носители като газ и електричество например), които имат канали, да дадат достъп до подземната си инфраструктура на телекомите. Смисълът на "споделянето на мрежата" е да се намалят разходите на телекомуникационните дружества за развитие на мрежи за широколентов пренос, се твърди в съобщение на ЕК, цитирано от Reuters.
Така комисията се опитва да подпомогне полагането на необходимите за броудбенда оптични кабели, защото мрежата от медни жици на континента се очаква скоро да се окаже недостатъчна, за да обслужи ръста в потреблението на интернет, и то особено през мобилни устройства. Очакванията на ЕК, цитирани от Reuters, са използването на интернет да нараства за в бъдеще три пъти по-бързо от трафика през настолни компютри.
Анализатори от Брюксел изчисляват, че споделянето на каналите с други ютилити компании може да намали с 30 до 50% от инвестициите за полагане на подземни кабели, които например във Великобритания са между 20 и 100 паунда (30 - 160 долара) на метър. Освен сравнително високия първоначален разход другата причина за бавното развитие на оптичните мрежи на Стария континент е дългия срок на възвращаемостта от една канална инфраструктура - 30 - 40 години, изчислява ЕК.
"За" и "против"
Според проекта за нова еврорегулация собствениците на подземни мрежи, включително пристанища и летища, ще са задължени да предоставят достъп на телекомите до каналите си "при справедливи условия, включително цени". "Тази регулация цели да съкрати разходите за развитие на надеждна мрежа за високоскоростен пренос", се казва в предложението на Нели Крус.
Подобно споделяне същствува например в Париж, където компании дори като France Telecom използват канализационните шахти, за да полагат оптика в тях. По-старите медни кабелни мрежи на континента са на най-големите фиксирани оператори, които ги отдават за използване на конкурентите си срещу такси. Алтернативните оператори, разбира се, приветстват предложението на комисар Крус, пише Reuters, цитирайки лобито им в Брюксел.
"Доколкото алтернативните оператори са водещите инвеститори в отворени оптични мрежи, ние силно подкрепяме амбициозната инициатива", казва Ерзебет Фитори, директор "Регулации" в Европейската конкурентна телекомуникационна асоциация. Лобито на най-големите телекоми в Европа отказва коментар. Този тип оператори не търси допълнителни канали, но пък води кампания за намаляване на регулаторните бариери пред покупките на по-малки мрежи с цел да се облекчи и без това пренаситеният пазар.
Влизането в сила на новата регулация обаче за момента не е сигурно. Докато Нели Крус, изглежда, е готова да подкрепи консолидация на пазара, комисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния за момента реагира остро на опитите на компаниите от сектора да споделят разходите си.
В българския ъгъл
В България, типично за Европа, канална инфраструктура има бившият монополист при фиксираната телефония БТК. В градовете с над 10 хил. души население останалите оператори са длъжни да поставят кабелите си в шахтите на телекома, а в по-малките те използват стълбовете на електроразпределителните дружества, тъй като там не са длъжни да "приберат" жиците си под земята.
От години обаче алтернативните доставчици се оплакват, че БТК всячески възпрепятства поставянето на конкурентни кабели, макар че цената и условията за това са обект на регулация, която все повече се затяга. Използването на инфраструктура на ВиК дружествата обаче е съмнително упражнение, като се имат предвид възрастта и сигурността на тези съоръжения - кабелите за телеком доставка принципно трябва да получават и елeктрическо захранване, което се осигурява със специални кутии, чието наводняване е опасно. Газификацията в страната далеч не е повсеместна, а "Булгаргаз" от доста време обмисля собственото си навлизане на телеком пазара.