Задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните деца е сред водещите теми на всекидневниците в петък.
„Депутатите отново отложиха гласуването на широко критикувания текст за задължителна предучилищна подготовка за 4-годишните. За втори пореден ден времето за това не стигна. Причината е, че ожесточените дебати и новите предложения по текста продължават.
Преди края на заседанието, депутатите гласуваха и приеха наименованието на раздела, в което присъства думата, около която се въртят най-големите спорове - "задължително" (предучилищно и училищно образование). Предложението на Веселин Методиев думата да отпадне беше отхвърлено със само осем гласа "за".
Предучилищното и училищното образование и сега са задължителни и трябва да останат такива, но въпросът е дали да обхващат и 4-годишните, аргументираха се част от депутатите. Тази позиция зае председателя на ресорната комисия Огнян Стоичков ("Атака"), който заяви, че предучилищната подготовка е крайно необходима. "Някои деца идват от джунглата, извинете за израза", каза Стоичков и обясни, че в много случаи децата са напълно неподготвени, когато тръгнат на училище...
"Има тенденция на елеминиране на родителите като пряк отговорник за детето", заяви Алиосман Имамов от ДПС. Той настоява задължителното записване на малки деца в детска градина да отпадне, а да се прави по преценка на родителите.
Това е записано и в предложението, изготвено от Имамов и Хамид Хамид (ДПС), което остана да се гласува утре сутринта. Имамов се аргументира, че децата могат да тръгват в начално училище на 6 или 7 години по преценка на родителите си и е редно такава възможност да има и за предучилищната.
Към дебатите в пленарна зала се включи и идеята на депутата от ГЕРБ Снежана Дукова да се въведе форма на самостоятелна подготовка за децата в детските градини. То беше прието на извънредно заседание на образователната комисия днес, след само половинчасово обсъждане, което опозицията нарекоха "скандално" и "пародия".
Според опозицията самостоятелната подготовка няма да реши основния спор за възрастта..." - в. „Дневник".
„ГЕРБ даде заден за забавачката. Депутатите се оплетоха в опитите си хем да въведат задължителна детска градина, хем да угодят на протестиращите родители. В резултат на това освободиха не само четиригодишните, но и децата на 5 и 6 г. от задължителното посещение на забавачка.
Както "Стандарт" прогнозира, просветната комисия прие предложение, с което децата могат да бъдат записвани в самостоятелна форма на обучение в детската градина. Това бе въведено като компромис заради спора, в който депутати и родители твърдяха, че 4-годишните са твърде малки, за да ходят задължително на градина. Приет по този начин обаче, текстът дава възможност и децата на пет и шест години, които сега задължително посещават детската градина, да си останат у дома, като се запишат в самостоятелна форма. Това обезсмисля усилията на властта, която предишната година положи титанични усилия, за да вкара петгодишните в предучилищната подготовка..." - в. „Стандарт".
„Под натиска на родителските протести ГЕРБ най-после реши да премахне задължителното предучилищно обучение. Всички деца на възраст от 4 до 6 години ще могат да се обучават вкъщи или почасово. Но държавата си запазва правото да контролира родителския избор. Ако семейството избере детето да не ходи на детска градина, трябва да го обяви в районното детско заведение или в общината. Тази регистрация ще се подновява всяка година, а социалните служби ще следят родителите дали осигуряват необходимите грижи. Родителите, дори и да са съвестни данъкоплатци, няма да получават финансиране от държавата за извършваната дейност, както например е предвидено за частните детски градини от 2016 г. Ако родителите не се регистрират, подлежат на глоба от 50 до 150 лв., а при повторно нарушение - от 100 до 500 лв.
Задължителната предучилищна за 4-годишните трябваше да влезе в сила от 2016 г. ГЕРБ свика вчера извънредно заседание на просветната комисия в почивката на гласуването на второ четене на закона в пленарна зала. На него Снежана Дукова от управляващото мнозинство предложи освен целодневно или полудневно децата да се подготвят за училище чрез самостоятелна или почасова форма. Идеята бе подкрепена само от депутатите на мнозинството. Впоследствие се наложи зам.-министърът на образованието Милена Дамянова, която беше апологет на задължителното държавно обучение, да дообяснява преимуществата на новия вариант.
Според закона, ако едно дете е отглеждано до 1-ви клас вкъщи, подлежи на проверка дали е готово за училище. Но не е споменато кой ще извършва това. Зам. просветният министър обясни, че ще има и специална програма с посочени умения, които трябва да имат децата в края на всяка група от детската градина. Спешните промени вероятно ще бъдат развити в подзаконови актове. Не е ясно и откога промените ще влязат в сила - това ще се разбере, когато бъдат приети преходните и заключителните разпоредби на закона.
Спешните промени в закона отново не дават яснота за статута на родителските кооперативи..." - в. „Сега".
Сюжетите, свързани със съдебната власт също намират подобаващо място на страниците на петъчните вестници.
„Галя Гугушева, която за кратко беше кандидат за конституционен съдия, издигнат от СДС, вече е редови прокурор.
По предложение на главния обвинител Сотир Цацаров Висшият съдебен съвет я освободи като заместник-ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. Мотивите към предположението са написани от Борислав Сарафов, който беше пряк ръководител на Гугушева към момента на избухването на скандала с имотите на семейството й, предаде БНР. Според него не може прокурор, върху когото има и най-малка сянка на съмнение да заема ръководен пост.
Самият Сарафов от днес е заместник главен прокурор. Заместник на Сотир Цацаров стана и прокурорът от Пловдивската апелативна прокуратурата Пенка Богданова. Останалите двама нови членове в екипа на новия главен прокурор - Ася Петрова и Камен Михов, ще бъдат гласувани след извънредното им атестиране." - в. „Стандарт".
„Висшият съдебен съвет (ВСС) свали от зам.-шефския пост в апелативната спецпрокуратура неуспялата кандидатка за Конституционния съд Галя Гугушева. Макар да решиха, че няма данни, които да обосноват срещу прокурорката да започне дисциплинарна проверка, кадровиците решиха, че е по-добре тя да не е началник, а само редови обвинител.
Минути преди да понижат Гугушева, членовете на ВСС одобриха издигането на шефа Борислав Сарафов за зам. главен прокурор. Заедно с него за заместник на Сотир Цацаров беше назначена и апелативната обвинителка от Пловдив Пенка Богданова..." в. „Труд".
„Неуспелият кандидат за Конституционния съд, предложен от СДС и подкрепен от ГЕРБ, Галя Гугушева бе свалена от поста зам.-шеф на Апелативната спецпрокуратура и вече е редови прокурор. Висшият съдебен съвет се съобрази вчера с предложението на бившия вече шеф на структурата Борислав Сарафов и понижи Гугушева. В мотивите си Сарафов бе записал, че искането му е заради появилите се съмнения за моралните й качества, а не заради лошо изпълнение на служебните задължения.
Преди четири дни етичната комисия към ВСС отказа да образува дисциплинарно производство срещу прокурорката, тъй като не откри достатъчно данни за нарушаване на етичните правила. Сагата с Гугушева започна малко след обявяването на номинацията й. С писмо до парламента пловдивският адвокат Петър Ванев намекна, че фирмата на майката на Гугушева - Тотка Ахчийска, "Лигъл партнърс" е участвала в схема за пране на пари.
Самата Галя Гугушева е взела кредити от дружеството за над 100 хил. лв. с обяснението, че иска да купи апартамент на малкия си син Виктор. Впоследствие обаче задължението е погасено с дарение от големия й син - Стефан. Малко след регистрирането си пък "Лигъл партнърс" е продадена на офшорка, но остава под контрола на Стефан Гугушев. Той дава заем и дарение на баба си, с които тя си откупува акциите, но капиталът на фирмата междувременно е увеличен от 5 хил. лв. на 1.9 млн. лв.
Вчерашното понижение на Гугушева засега слага точка на драмата. Единственият начин ВСС отново да се занимава с нея е течащата в момента проверка на НАП да докаже някакви нередности. Данъчните започнаха ревизия на семейното имущество след писмото на Ванев. Въпреки че инспекцията не е приключила, етичната комисия избърза и на практика взе решението на базата на оскъдна информация, тъй като не бе получила данни и от ДАНС. Агенцията проверява на случаен принцип адвокатското дружество на Стефан Гугушев, но също не откри нередности." - в. „Сега".
„По предложение на главния обвинител Сотир Цацаров ВСС назначи вчера за негови заместници Борислав Сарафов, шеф на апелативната спецпрокуратура, и Пенка Богданова, апелативен обвинител от Пловдив.
Другите две предложения на Цацаров за негови заместници - окръжният прокурор на Шумен Ася Петрова и висшият обвинител Камен Михов, ще бъдат гласувани след атестирането им. Досегашният зам. главен прокурор Галина Тонева остава на поста си и не се налага да бъде одобрена от ВСС. Съветът освободи друг досегашен зам. главен обвинител - Валери Първанов, той ще е редови висш прокурор.
ВСС свали отказалия се кандидат за Конституционния съд Галя Гугушева от зам. шефския пост в апелативната спецпрокуратура, въпреки че досега не са открити нарушения в работата и имотите й.
Цацаров предложи на съвета да отстрани видинския районен съдия Анелия Рашева от работа до приключване на разследването срещу нея за престъпление по служба и документно престъпление. М.г. видинчани протестираха, че тя правораздава въпреки делото срещу нея." - „24 часа".
„Прехвърляне на огромна задача, която не е присъща на прокуратурата. Така обвинител №1 Сотир Цацаров коментира сигнала на министъра на земеделието Мирослав Найденов, в който се настоява за проверка на заменките на гори от 2003 г. досега.
"Прокуратурата е приемана като всеобхватен контролен орган, защото е най-удобно всичко да бъде прехвърлено, пък тя да го проверява", заяви Цацаров. И призова институциите: "Дайте, като проверяваме нещо, да го правим като хората, а не просто да тънем в огромен обем работа."
По думите му сигналът на Найденов е за 98 замени на гори. "Такава проверка изисква много време, а обществото едва ли ще ни го даде", каза обвинител №1. На въпроса дали другите институции не злоупотребяват с изпращането на сигнали до прокуратурата, Цацаров отговори: "Това се опитвам да кажа. Не става дума да отбием тези сигнали, но дайте да си вършим работата в своите нормални правомощия." Той заяви, че обвинението трябва да се съсредоточи върху конкретни дела и затова работи приоритетно по проверката за несебърските дюни.
Главният прокурор обеща до два дни да има развитие и по скандала със завършилото с оправдателни присъди дело за пране на пари по аферата "САПАРД". По думите му тогава ще е ясно как казусът е бил разпределен на прокурора Стойчо Ненков, който не протестира оправдателните присъди на Марио Николов и Людмил Стойков. Цацаров обяви още, че е внесено искане за възобновяване на делото..." - в. „Труд".
Скандалът с евросубсидиите за чалгата също е сред темите на всекидневниците.
„Българските евродепутати пренесоха скандала с проекта, спечелен от "Пайнер медиа", и в пленарната зала в Страсбург.
Антония Първанова от групата на либералите оповести пред евродепутатите, че у нас попфолкът се финансира с европари. Тя обясни, че "Пайнер" е известна с "финансирането на изключително пошли и вулгарни клипове и съмнителна музикална култура" и попита дали Европа някой ден няма да започне да дава пари и за порноиндустрията, припознавайки я като културно наследство.
Българското правителство използва пари от фондовете, за да постави в зависимост основни радио-и тв станции месеци преди изборите, обяви Първанова на обсъждане за корупцията с еврофондове в ЕС. Тя посочи средствата, отпуснати на електронни медии като част от информационната кампания за оперативните програми.
По-късно изказване за скандала с "Пайнер" направи и лявата депутатка Илияна Йотова: "Обществените поръчки и злоупотребата с еврофондовете са причината хората вече да не вярват, че може да се участва по прозрачни правила". Йотова подкрепи идеята за наднационален европейски прокурор с примера, че поръчките в оперативните програми у нас често са предварително уговорени и бизнесът, който няма връзки с властта, напълно бил загубил доверие, че може да се възползва от европейско финансиране.
Обвиненията на Първанова и Йотова предизвикаха и отговора от евродепутата от ЕНП и ГЕРБ Андрей Ковачев: "За съжаление, мои колеги разпространиха неверни слухове за злоупотреба с европейски средства в България без абсолютно никакви доказателства...".
Би Би Си също писа за бурните реакции в България след новината за спечеления проект от "Пайнер". Заглавието на статията е "Български грант за попканала "Пайнер" предизвиква притеснения в Европа", а материалът е илюстриран със снимка на Азис и две певици в оскъдни облекла..." - в. „24 часа".
„Граждани организират във "Фейсбук" акция под надслов "Флашмоб танц на възмущението" против спечеления от музикалната компания "Пайнер" европроект за нова снимачна техника на телевизия "Планета" по оперативна програма "Конкурентоспособност".
Призивът е недоволните да се съберат на 18 януари (петък) в 18 часа пред сградата на представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, което се намира на ул. "Московска" 9. До обяд на 16 януари присъствие са потвърдили близо 90 души. Сред тях има и музиканти.
Идеята е в уречения час недоволните да се появят на мястото от различни посоки и да изтанцуват, изсвирят или изпеят възмущението си и след няколко минути да се разпръснат. "Носете си музикални инструменти, фотоапарати, камери и цялото възмущение, което ви се побира в торбата", посочват недоволните.
"Всички може би вече сме се възмутили по един или друг начин в интернет пространството от новината, че чалга компанията "Пайнер" е спечелила проект за финансиране с европейски пари, с реализирането на който "цели да постигне устойчив икономически растеж и запазване на лидерските си позиции в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари, в които телевизия "Планета" се излъчва", пише във "Фейсбук" събитието.
Според призива ако и "вие намирате за възмутително некачествения продукт на чалгата да заема лидерска позиция в българската култура, като много други истински стойностни проекти остават без подкрепа и реализация, хайде да се възмутим и публично в реалното пространство"...
След като по-рано през седмицата се разбра, че най-голямата продуцираща музика компания у нас "Пайнер" е спечелила европроект, режисьорът Теди Москов призова за протест против чалгаризацията. Последваха реакции и на други представители на културните среди. Собственикът на "Пайнер" Митко Димитров отвърна на нападките, че би се отказал от парите, ако на театралните дейци им станело по-добре.
В крайна сметка ЕК поиска от българските власти да направят свое разследване дали парите от еврофондовете са отпуснати в съответствие с правилата. Засега няма официална реакция на Министерството на икономиката, което е шапката на тази европрограма..."