Референдумът за ядрената енергетика и резкият обрат в позицията на ГЕРБ са сред темите на вестниците в четвъртък.
„Депутатите от ГЕРБ - автори на въпроса за референдума на 27 януари "да се развива ли ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа", няма да бъдат изключени от информационната кампания, както поискаха от БСП и партията на Меглена Кунева. Според говорителя на Централната избирателна комисия (ЦИК) Бисер Троянов те са регистрирани като инициатори на допитването, а не като застъпници на положителната позиция. Пред "Дневник" той каза още, че веднъж регистрирани като инициатори, те могат да агитират за всичко.
След като в неделя премиерът Бойко Борисов излезе с указание към привържениците на ГЕРБ да гласуват с "не" на референдума, днес народният представител от БСП Янаки Стоилов призова от управляващата партия да изпратят писмо до ЦИК, с което да поискат да бъдат изключени от официалната разяснителна кампания за референдума.
Малко по-късно Инициативният комитет, зад който стои БСП, изпрати писмо до председателя на ЦИК. В него се казва, че "заради шизофренната позиция на Бойко Борисов и ГЕРБ по отношение на Референдума е наложително ЦИК да извади ГЕРБ от самата разяснителна кампания". Лидерът на социалистите Сергей Станишев очаква комисията да бъде принципна. Според него ако тя спазва закона, би трябвало да санкционира ГЕРБ за заблуждаващата кампания, която водят.
С мотива смяна на позицията от "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева също поискаха ГЕРБ да бъде изваден от кампанията...
ЦИК постави условия за регистриране на инициативните комитети за референдума, които ще агитират за алтернативната позиция, като поиска от тях да представят 7000 подписа. Да се отговори с "не" на въпроса на допитването ще агитират комитетите на ДСБ и ЕНП на Мария Капон. "Зелените" не можаха да регистрира инициативен комитет. Позицията "за" ще застъпват от БСП.
Депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев каза вчера, че не е проблем депутатите от ГЕРБ, макар и вписани като застъпници на тезата "за", да променят позицията си на "против", защото ще се придържат към "процедурата - информационна кампания". - в. „Дневник".
"Няма 7 блок в Козлодуй без АЕЦ "Белене". Това е най-голямата лъжа на БСП, която червеният депутат Георги Божинов разпространи с писмо до медиите", отсече във Враца Иван Костов. Според лидера на ДСБ, който бъде подмамен да гласува на референдума с "Да", всъщност ще даде вота си за спиране на централата в Козлодуй. Това е така, защото вътрешното потребление и регионалният пазар няма да имат нужда от нови 4000 мегавата електричество. Тогава пети и шести блок ще бъдат затворени.
По този повод председателят на инициативния комитет за референдума Иван Иванов е изпратил писмо до премиера Бойко Борисов. С него депутатът настоява правителството публично да оповести каква е прогнозата за потребление на ток в страната, за да се докаже, че нямаме нужда от мощностите в Белене. Отделно от това, евентуалното дострояване на тази централа на сеизмичен терен ще вдигне автоматично цената на енергията в България. Според най-оптимистичните сметки става дума за себестойност без печелба от 15,7 стотинки до 20,1 стотинки на киловат, което е три пъти по-скъпо от сегашните 6,8 стотинки от скъпарските "Марици", съобщи директорът на института по пазарна икономика Красен Станчев." - в „Стандарт".
„С наближаване на датата 27 януари, когато ще се произведе първият в историята на Република България национален референдум (досега е имало два такива референдума в Царство България през 1922 и 1946 г. и един в Народна република България през 1971 г.), политическата истерия около това събитие видимо нарасна...
Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?
Да разгледаме сега необходимостта от електроенергия за страната ни до 2030 г. Към 2010 г. общото брутно потребление е било 36 хиляди гигаватчаса (гвтч), а към 2030 г. се очаква незначително увеличение до 38-39 хиляди гвтч без отчитане на възможните нови енергоспестяващи технологии и при разумен ръст на икономиката. При това през периода 2014-2030 г. излишъкът в разполагаемата електрическа мощност ще бъде около 50%. От тази гледна точка, и като се отчете непрекъснатото въвеждане в експлоатация на зелени мощности, нова АЕЦ не ни е необходима..." - в. „24 часа".
Законовите промени, свързани с българските паспорти и българското гражданство също са сред темите на всекидневниците.
„Парламентът отказа да въведе облекчен режим за издаване на български паспорти на хора, загубили ги заради изселване от държавата. Става дума предимно за български изселници в съседна Турция по време на социалистическия режим. Идеята за промени в Закона за българското гражданство е на ДПС. Оттам настояваха да не се прави разлика между български граждани от българска и от небългарска народност, когато става дума за възстановяване на паспорт..." - в. „Труд".
"Схемата "гражданство срещу покупка на имот", която наскоро отпадна от текстовете на закона за насърчаване на инвестициите, ще бъде преразгледана от депутатите. Вчера парламентарната икономическа комисия гласува ветото на президента върху текстове от закона. Те бяха върнати, тъй като Росен Плевнелиев не се съгласи с праговете за придобиване на статут на постоянно пребиваващ. Президентът оспори текстовете, които даваха възможност на чужди инвеститори да получават българско гражданство срещу вложение от 1 млн. лв. в българско дружество. Той настоява също да се намали финансовият праг за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, който се предлага да бъде 4 млн. лв. и 50 нови работни места.
Ресорният министър Делян Добрев заяви, че депутатите трябва да преразгледат и идеята чужденци да се сдобиват с българско гражданство, ако си купят имот срещу 1 млн. лв. Според него това е оправдана инвестиция, а според зам.-шефа на комисията Диан Червенкондев от ГЕРБ покупката дори би раздвижила пазара на имоти. Не е ясно обаче как и защо подобна сделка би се счела за инвестиция, при положение че покупката на жилище например не разкрива работни места и не касае производството..." - в. „Сега".
Скандалът „Дюнигейт" продължава да е сред най-коментираните теми в печата:
„Фирми около депутата от ГЕРБ Емил Димитров са започнали процедура за покупка на държавен терен от 2.5 декара в Несебър, върху който неправомерно е построен басейн, съобщи сайтът "Биволъ" като се позова на данни от кадастъра, Търговския регистър и преписки от Министерството на земеделието и храните за смяна на предназначението на държавната земя от горския фонд.
Парцелът е между други два терена на фирми, близки до Димитров - единият от 11 декара, получен чрез заменка, и хотел "Хавай".
Процедурата е започнала на 14.10.2011 г., когато Регионалната дирекция по горите - Бургас, започва промяна на предназначението на имоти от държавния горски фонд. Основанието е чл.73, ал 1, т. 1 от новия закон за горите, влязъл в сила през 2011 г., когато Димитров е депутат.
Там са изброени при какви случаи е възможно да бъде променено предназначението на имота - площадки за изграждане на транспортни съоръжения (пристанища, летища, жп гари, автогари), промишлени предприятия, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, насипища и хвостохранилища, електроцентрали, язовири, пречиствателни станции за питейни или отпадъчни води и други хидротехнически и електротехнически съоръжения с изключение на стъпките на електропроводните стълбове.
Според сайта най-вероятно обектът се води язовир или друго хидротехническо съоръжение. Не са открити данни докъде е процедурата.
Фирмата, която иска промяна на предназначението на имота, е "Експрес турс", показват документите, публикувани в "Биволъ". Тя е собственост на "Елеонора транс ООД" (400 000 лв. от капитала) и на "Динамик турс" АД (350 000 лв. от капитала).
Акциите на "Динамик турс" АД пък са притежавани от "Елеонора транс" (51%) и Завода за автомобилни гуми "Динамик" (49%). Апортът на "ЗАГ Динамик" всъщност е 14-етажната почивна станция на завода, превърната в хотел "Мираж".
Един от собствениците на "Елеонора транс" е майката на депутата Емил Димитров - Елеонора Димитрова. Другият е Славян Теофилов, който е бивш общински съветник в Несебър, а в момента - икономически съветник в парламента на Емил Димитров..." - в. „Дневник".
„Само два дни след личното обещание на премиера Борисов за анкетна комисия по скандала в Несебър с участието само на един представител на ГЕРБ стана ясно, че казусът най-вероятно ще бъде препратен в удобната комисия на Яне Янев за корупция по високите етажи на властта. Самият Янев вчера обяви в парламента, че подопечният му орган ще се самосезира по случая. Малко по-късно шефът на групата на ГЕРБ Красимир Велчев допълни: "Твърдо и ясно заявихме, че сме за комисия. Ако обаче тази комисия се саботира от опозицията, от БСП и ДПС, тогава щем-не щем този въпрос ще се прехвърли в комисията за корупцията по високите етажи на властта".
От левицата, които вече поискаха създаването на нова анкетна комисия, обявиха, че са готови да подкрепят да се разшири обхватът й и тя да проверява всички сделки от 2003 г., когато започва да действа новият закон за горите. Оттам обаче са резервирани към идеята комисията на Янев да разглежда случая, тъй като само "играе ролята на пощенска кутия, която препраща сигнали към различни институции и замита следи". - в. „Сега".
„Депутати от опозицията събират подписка за създаване на анкетна комисия за скандала с дюните в Несебър. Анкетна комисия обаче се стягат да правят и управляващите от ГЕРБ. Още преди два дни премиерът нареди тя да се сформира...
Заради продажбата на 29 декара дюни край Несебър на 7 пъти по-ниска цена бяха уволнени шефът на горите Бисер Дачев и на еко-инспекцията в Бургас - Бойчо Георгиев. Според опозицията обаче това не е достатъчно за поемането на политическа отговорност.
Те са бушони, отговорни са министрите на земеделието, на регионалното развитие, на екологията и самия премиер и партията ГЕРБ, смята зам.-председателят на БСП Ангел Найденов. По-рано днес Яне Янев обяви, че неговата комисия за корупция по високите етажи ще се самосезира и обеща резултати до месец. Найденов обаче изрази резерви и към тази идея. Според него тази комисия е сведена до пощенска кутия и единствената й функция е да разпределя сигналите до съответните институции.
Синята коалиция пък настоя министърът на земеделието Мирослав Найденов да отиде в парламента и да отговори на много въпроси за продължаващи сделки с държавни земи, чието предназначение се променя заради инвестиционни проекти.
Днес стана ясно и че зам.-земеделският министър Светлана Боянова, която е подписала скандалната сделка за дюните край Несебър, е извършвала и други нарушения..." - в. „Стандарт".
Включването на БАН в изработването на политиката към Македония също е отразено от всекидневниците.
„След като през 2012 г. правителството втвърди тона си към властите в Скопие заради провежданата антибългарска политика, вчера премиерът Бойко Борисов реши изненадващо да се обърне към БАН, за да иска съвет каква да бъде нашата политика към Македония. "Възложили сме на БАН по точката "Добросъседство с Македония" да ни развият един материал - какво да разбираме, когато отиваме да гласуваме в Брюксел, и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица - да имаме това, което БАН ни е подготвил като материал". Това заяви премиерът в началото на вчерашното заседание на правителството. На него присъстваха новият председател на БАН проф. Стефан Воденичаров и ректорите на няколко вуза.
Изказването на Борисов е странно, тъй като именно той даде старт на втвърдяването на тона към Скопие. Причината бе решението на Върховния съд на Македония да отнеме детето на Спаска Митровска, а по-късно мекодонският филм "Трето полувреме". "За да получи подкрепата ни, правителството в Скопие трябва да си промени маниерите. Това е нашето условие, за да подкрепим Македония за ЕС", заяви Борисов в интервю за гръцкия вестник "Етнос" миналия ноември. Той дори посъветва Скопие да строи пътища, а не паметници. В същия тон бяха изказванията и на президента Росен Плевнелиев, и на външния министър Николай Младенов.
"България не е страна, която ще позволи да се шикалкави с нейната история, с нейната идентичност", заяви и дипломат №1 през септември след заседание на МС. Тогава стана ясно, че той ще пише в доклад "червените линии" и принципите в отношенията със съседните страни. Документът трябваше да е готов до края на 2012 г., но така и не беше представен. От МВнР коментираха вчера пред "Сега", че между двата доклада няма да има противоречие. Работата по доклада на Външно ще се задвижи след връщането на Николай Младенов от отпуск." - в. „Сега".
„Премиерът Бойко Борисов вкара и Българската академия на науките (БАН) в дипломатическото уреждане на спорните ни въпроси с Македония...
От Министерството на външните работи коментираха, че Институтът по балканистика към академията може да даде експертиза. България блокира даването на дата на преговори за присъединяване на южната ни съседка към ЕС през декември. Работни групи на двете външни министерства започнаха и подготовка за подписване на договор за добросъседство. Първото заседание беше в Македония, а до дни ще има такова и в София.
Поканил съм ректорите и новия председател на БАН да идват всяка сряда на Министерския съвет, за да им се оказва помощ по темите, които ги засягат, съобщи още премиерът.." - в. „Труд".
БАН ще анализира отношенията на България с Македония. Това стана ясно от думите на премиера министър-председателят Бойко Борисов на днешното заседание на Министерски съвет...
Освен това председателят на БАН отсега нататък ще присъства на всички заседание на Министерски съвет.
Преди заседанието на кабинета премиерът проведе работна среща с ректорите на някои от водещите университети в страната и с председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров. Всички те останаха и в началото на днешното заседание на кабинета, за да се убедят с очите си, че министрите ще приемат решение, според което от 2014 година ще има оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж..." - в. „24 часа".
