Нов скандал в социалната мрежа подпалиха бдителни майки, установи ровещ се непрекъснато в интернет репортер на „Акцент". Поредният повод се оказаха омесените български и турски имена в учебници от началната степен. Катя, Исмие, Борис, Айше...
Не може така - Айше, Бедрие, Исмаил, рязко се възпротивиха те. Мотивът - на децата се натрапват турски имена. И бдителните родители сочат като аргумент дори и чалгата. Не стига че тя им мъти главите и руши ценностната им система, ами сега и тези имена. Редят се клетви към политиците, дето хич не ги е еня с какво захранват дечурлигата в училище... Други пишат в коментарите, че направо се срамуват, че са българи... и че това е било „нагъл опит да ни връщат към някои тъмни векове...".Тези родители имат донякъде основание, след злополучния опит през лятото Комисията по дискриминация да нанесе удар по Ботев, Левски и Вазов уж под благовидния предлог, че насаждали расова омраза с творчеството и революционното си дело. Тогава бунтът на „Фейсбук" наруши лятната ваканция на просветния министър Сергей Игнатов и той даде две пресконференции, за да успокои обществения дух. Вероятно затова сега и най-плахият опит за вменяване на толерантност у подрастващите се приема на нож, коментираха за „Акцент" пловдивски педагози. В мрежата обаче се чуват и по-спокойни, дори трезви гласове. „Страхувам се от дивотията - близо милион български граждани носят такива имена (турци, българи -мюсюлмани, роми), пише в коментара си Румяна Динева. И допълва: „Това, че млади и надъхани от незнание и липса на демократично мислене жени дивеят, не е ли повод да покажем зрелост? Да обясняваме, че след като имаме такива етнически групи, те трябва да са отразени в учебните пособия. По-добре ли е да са неграмотни, отчуждени, маргинализирани?" Пояснява, че старите турци и роми пишат и говорят български. Учителката Иванка Колева обаче репликира, че „старите турци и роми говорят и пишат, защото ги натискаха „от горе". Някога. Сега в демокрацията и те отказват да говорят и да пишат на български..."Спорът „за" и „против" да се вкарват турски имена в учебните пособия се затяга. Някои протестират защо няма арменски и еврейски имена, ако ще сме толерантни. Репликите са нажежени и една учебникарска картинка боде чувствителни територии в душите на майките.
Все още обаче издатели и шефове на просветното ведомство не обелват и дума по костеливата тема. Както често става, предприема се нещо, без то предварително да е информационно осигурено и разяснено. Чисто по нашенски, затова и мъдростта: да му имам на българина дирния акъл!, си е все още жива и актуална.
