Опасността от извънредни мерки срещу България заради избора на парламента на конституционни съдии и сред водещите теми на вестниците в четвъртък.
„Часове след като парламентът избра двама конституционни съдии, Брюксел заплаши с извънредна проверка у нас преди планираната за края на 2013 г. Предупреждението направи говорителят на Еврокомисията Оливие Бейли.
"Имаше сериозни твърдения за търговия с влияние и корупция срещу единия от двамата избрани конституционни съдии", каза той, без да споменава име. Сигнал бе подаден срещу зам.-шефа на Върховния административен съд Венета Марковска.
Депутатите не го обсъдиха, защото бил анонимен, въпреки призивите на Брюксел да се провери.
"Еврокомисията отчита, че гласуването в пленарна зала не бе съобразено със сигналите от Брюксел", посочи Бейли.
"Тя е загрижена, че репутацията на Конституционния съд и други ключови български институции сега са поставени под въпрос", подчерта говорителят. Бейли отбеляза, че Брюксел очаква България да се съобрази с евростандартите при предстоящите избори на главен прокурор и шеф на следствието...
Марковска и зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов бяха избрани за конституционни съдии без дебати. Процедурата продължи час.
Марковска, номинирана от независими депутати, но подкрепяна от БСП и ГЕРБ, получи най-много гласове - 127. Само сините бяха против.
122 депутати бяха "за" депутата от ГЕРБ Анастасов. От БСП гласа си дадоха само деветима, повечето бяха "против". ДПС не се включиха в избора му
Хората на Доган не участваха и при гласуването на кандидатурата на зам.-шефа на парламента Екатерина Михайлова. Подкрепиха я общо 41 депутати от Синята коалиция, "Атака" и ГЕРБ. Нито един не бе "против", 59 се въздържаха. Веднага след вота сините напуснаха залата...
Екатерина Михайлова не пожела да коментира вота. Оценката на колегата Веселин Методиев бе: "Това, меко казано, отвратително договаряне между БСП, ГЕРБ и ДПС е непочтено и лошо за България..." - в. „24 часа".
„Еврошамар за парламента" - пише в. „Труд".
„Европейската комисия вчера заплаши да засили надзора си над българското правосъдие и вътрешни работи. Причината - "сериозни обвинения в търговия с влияние и корупция" срещу един от новоизбраните конституционни съдии...
За Брюксел това е основание за евентуален извънреден доклад за правосъдието и вътрешните работи у нас, който досега не се предвиждаше преди края на следващата година.
Такъв доклад би се появил преди изборите у нас догодина и би заличил преднината на България пред Румъния, както и шансовете ни за скорошен край на т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, с който ЕС следи реформите в правораздаването и полицията...
"Комисията винаги може да представи допълнителен доклад по механизма за сътрудничество и проверка освен този, който засега е предвиден за края на 2013 г., ако положението в България го изисква - каза говорителят на Европейската комисия Оливие Байи. - За това няма насрочена дата и потребността от него ще зависи от "развитието на ситуацията в България и оценката на комисията за него."
В. „Сега" също помества публикация по темата:
"Европейската комисия (ЕК) атакува необичайно остро управляващото мнозинство в България заради тежки грехове при назначенията в Конституционния съд. Търпението на Брюксел се изчерпа, след като вчера бяха гласувани кандидатурите на двамата нови членове от квотата на парламента - Венета Марковска и Анастас Анастасов.
"Комисията е заявявала многократно, че съдиите в Конституционния съд трябва да отговарят на най-високите стандарти на професионализъм и почтеност. Комисията призова компетентните институции в България, и по-специално парламентът, да поеме своята отговорност и да се извършат щателни проверки на твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси. В българския парламент не бяха извършени проверки въпреки сигналите на Комисията, изразени през последните няколко дни", заяви на пресконференция в Брюксел говорителят на ЕК Оливие Байи. Въпреки че отговори на журналистически въпрос, зададен му в залата, той си беше подготвил предварително текст, което е знак за намерението на Комисията да покаже твърдост към ГЕРБ по своя инициатива.
Преди седмица на изслушването в правната комисия депутатът от БСП Янаки Стоилов разкри, че срещу Венета Марковска, която в момента е зам.шеф на Върховния административен съд, има подаден сигнал, поставящ под съмнение почтеността и доброто й име. Той й даде срок до вчера да даде обяснение по посочените факти. Вместо това Марковска публикува открито писмо, в което сравни авторите на сигнала с Гьобелс и Маккарти. Сигналът, подписан от Георги Тонев Колев, припомня журналистическо разследване на "Медиапул" и в. "Капитал" за приятел на Марковска - Георги Георгиев, който е арестуван през януари 2010 г. Според свидетели Георгиев се е държал арогантно и е размахвал карта на Върховния административен съд, каквато няма право да притежава. Двамата полицаи обаче не се стреснали и го арестували. Заради което по-късно са уволнени.
Освен това в писмото се посочват и приятелските й контакти с адвокат Румен Еленски, който се явява по нейни дела. Той бе адвокат и на Ахмед Доган по делото за хонорара от 1.5 млн. лв..."
„Парламентарното мнозинство избра днес своята квота от двама юристи за Конституционния съд без да им бъде зададен нито един въпрос. А властта в лицето на председателката на правната комисия в парламента Искра Фидосова продължава да дразни мислещите хора и да заблуждава дипломатите, наричайки такава процедура - прозрачен избор...
Така България стана държава, в която спазването на конституцията ще бъде надзиравано от юрист с диплома по право от полицейска школа (Анастас Анастасов) и от уличен в употреба на влияние за лични цели магистрат.
Какъв ли трябва да е залогът на това падение на властта дотам, че да не се притесни въобще "какво ще кажат хората"? Ами явно специфичен по вид и огромен по мащаб е залогът, щом трябва да остане таен... Договорките по върховете на властта са правени в мрака и тишината на задкулисието. Всъщност дори и да бяха зададени въпроси, отговорите щяха да бъдат формални и нямаше да имат значение за крайния резултат в този избор, за който през последните дни беше публична тайна, че е предопределен, а комбинацията от гласове в полза на Марковска (ГЕРБ ДПС и "независими" депутати плюс малко БСП) е впечатляваща..." - се казва в коментар на в. „Дневник".
Всекидневниците съобщават и за друг европейски „шамар" - заради ситуацията в медийната сфера .
„Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус настоя българският премиер Бойко Борисов да предприеме адекватни мерки за това да осигури медиен плурализъм в България. Това става ясно от писмо на комисаря, изпратено до министър-председателя на 12 октомври, съобщи capital.bg.
"Призовавам ви да предприемете адекватни мерки, за да гарантирате на българските граждани, че ще могат да се възползват от разнообразната и плуралистична медийна среда, която заслужават", отбелязва Крус в писмото си до Борисов, подчертавайки, че е силен привърженик на прозрачността и свободната конкуренция във всички сектори, но най-вече когато основни ценности като свободата на медиите са в опасност.
В края на септември еврокомисарят беше на посещение в България и организира среща с представители на българските медии. На нея тя коментира, че липсата на прозрачност за собствеността и финансирането на медиите е сериозен проблем в страната, като подчерта, че е получила потвърждение за това от самия премиер..." - пише в. „Дневник".
„Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус настоява българският премиер Бойко Борисов да осигури медиен плурализъм в България, става ясно от писмо на комисаря, изпратено до министър-председателя на 12 октомври...
България е в опасност основна ценност като свободата на медиите, смята тя.
По време на посещението си в България през септември еврокомисарят определи насилието на журналисти като неприемливо, а автоцензурата като притеснителна..." - в. „24 часа"
"Ценя много факта, че вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция. Нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете вие и правителството", казва още в писмото си Нели Крус.
Тя изразява готовност да сътрудничи за промяна в ситуацията с българските медии." - в. „Труд".
„Нели Крус призова Борисов да гарантира разнообразна медийна среда...
Тя подчертава, че е силен привърженик на прозрачността и свободната конкуренция във всички сектори, още повече когато основни ценности като свободата са в опасност...
Вицепрезидентът на Европейската комисия беше в България в края на септември и използва тази възможност да се срещне с представители на българските медии...
"Трябва да се знае кой е собственикът на даден вестник или на ТВ канал, който хората гледат. Трябва да има и прозрачност къде се насочват публичните ресурси - това са днешните правила", заяви Нели Крус. И допълни: "Трябва да даваме яснота и имаме право да знаем за какво се използват парите на данъкоплатците".
Еврокомисарят подчерта, че проблемите на медиите в България няма да изчезнат без дебат по прозрачността. "Не искам да си скрия главата в пясъка, но можем да разгледаме варианти за решение, което казах и на премиера ви. В една по-формална кръгла маса аз ще бъда вашият най-голям поддръжник за прозрачност", заяви тя.
Журналисти поискаха Европейската комисия да упражнява мониторинг и върху медийната среда в България по подобие на този в правосъдната система. Това е важно с оглед на наближаващите парламентарни избори следващата година. Журналисти поискаха да бъде задействан Механизмът за сътрудничество и проверка и страната ни да бъде наблюдавана докато има доказателства, че медиите са устойчиви. От асоциацията настояват още да бъде направена проверка дали средствата по обществени поръчки за популяризиране на проектите по европейските програми се използват по предназначение.
При кратката си визита в България комисар Крус сподели: "Ясно ми е, че тук става дума за важни неща като темите за прозрачността на собствеността и финансирането на медиите. Ще трябва да се запозная с повече детайли от чутото", посочи тя след като изслуша част от представителите на издателите. Тя благодари, че изказващите се са били честни и са подкрепили демократичния диалог. В момента разполагам с малко правни лостове, но мога да изразя позиции и да упражня известен натиск, за да се случат някои неща, обеща тогава Нели Крус." - в. „Сега".
Друга тема от всекидневниците в четвъртък е референдумът за АЕЦ „Белене".
„Президентът Росен Плевнелиев определи 27 януари 2013 г. за дата за произвеждане на първия национален референдум в демократичната история на страната, съобщи пресслужбата на държавния глава.
На основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България, Решение на ХLI Народно събрание за произвеждане на национален референдум, прието на 24 октомври 2012 г. и обнародвано в ДВ, бр. 83 от 30 октомври 2012 г., и чл. 14 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление президентът Росен Плевнелиев определи 27 януари 2013 година за дата на произвеждане на национален референдум с въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?".
Преди седмица парламентът потвърди решението на правната комисия референдумът да бъде само по това да развива ли България ядрена енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа, но без конкретния проект за строежа на АЕЦ "Белене". В подкрепа на въпроса гласуваха 106 депутати - 98 от ГЕРБ и 8 независими, седмина бяха против, а БСП и ДПС не участваха в гласуването..." - пише „Дневник".
„България ще проведе първия си референдум в историята на демокрацията в деня на Холокоста на 27-ми януари 2013 г. .
Допитването ще бъде за изграждането на нова атомна централа...
До провеждането на референдума се стигна, след като ГЕРБ заяви, че иска да прекрати строежа на атомната централа. Причините бяха в лошия проект, който ще струва много скъпо на данъкоплатците. Според проверка на държавната финансова инспекция страната ни е ощетена с близо 1.2 млрд. лв. БСП обаче настояха подобно решение за спиране на проекта да се вземе след допитване до народа. Затова червените инициираха подписка и събраха над 700 000 гласа при нужни 500 000 за референдум.
Окончателният въпрос за допитването беше избран след доста препирни между управляващите и опозицията. Оригиналният въпрос за референдума беше на БСП. Неговият текст имаше малко по-различна формулировка - „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене"?.
ГЕРБ обаче промени въпроса с мотивите, че той е подвеждащ и манипулативен. Освен това от управляващата партия обясниха, че не въпросът по закон не може да съдържа прекалена конкретика като обекта "Белене". На дискусия беше подложена и формулировката "атомна енергетика". Според ГЕРБ такава няма, има са мо ядрена. Тази фраза даде началото на ожесточени спорове на тема физика в Парламента. Искра Фидосова дори рисува структурата на атома, за да обясни каква е енергетиката ни и ккаъв ще е окончателният въпрос за референдума за нов АЕЦ.
Недоволни от референдума бяха и сините депутати. Според ДСБ всичко това е една игра от ГЕРБ, която цели да завърши прословутия проект "Белене".
Не е ясно обаче дали референдумът ще събере нужните гласове, за да бъде валиден. Експертите бяха доста скептино настроени на тази тема. Според изчисленията на проф. Михаил Константинов на референдум през зимата няма да излязат 4 милиона българи. Те трябва да са поне толкова, тъй като по закон числото на гласувалите не трябва да е по-малко от това на последните парламентарни избори..." - информира в. „Стандарт".
Вестниците отделят място и на темата за подслушването.
„Парите за БАН двойно по-малко от тези за СРС" - констатира в. „Стандарт".
"Парите, които бюджет 2013 предвижда за БАН са два пъти по-малко от средствата, предвидени за СРС.
Това заяви депутатът от ДПС Лютви Местан. Учените се оплакаха също, че новият бюджет ще ги принуди да намалят заплатите си от 627 на 571 лева, а за младите учени сумата ще бъде около минималната работна заплата..."
„Според Цветанов подслушването не било чак толкова много" - гласи заглавие във в. „Сега".
"Службите у нас не подслушват чак толкова много хора и няма нужда от истерия по тази тема, стана ясно от интервю на вътрешния министър Цветан Цветанов пред Нова телевизия. Той обясни, че според статистиката специални разузнавателни средства (СРС) са приложени спрямо 7800 души, което било 0.1% от населението. "Имаше много говорене, че хиляди са хората, които се подслушват, и едва ли не България цялата е опасана само в специални разузнавателни средства", коментира Цветанов.
Министърът се опита да омаловажи последния доклад на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, който осветли скандални данни за неконтролируемо ровене от страна на службите в електронната комуникация на гражданите. Например разбра се, че те са проследили трафик в 58 000 случая, от което потърпевшите са поне двойно число. Според бивши служители на МВР в едно искане са изредени десетки случаи и числото на проследените вероятно е десетократно по-голямо. Разрешенията за достъп до тези данни се дават по Закона за електронните съобщения, но в тези случаи МВР няма право да гледа съдържанието на самата комуникация, т.е. може да вижда само кой изпраща и получава съобщението.
От последния доклад на парламентарната подкомисия за контрол на СРС-тата стана ясно, че подобни искания масово се одобряват, като процентът на отказ е едва 0.8%. Друг извод от доклада е, че има рязко увеличение на случаите, в които достъп до трафичните данни се иска дори без разрешение на съда. Законът допуска тази възможност, когато данните са необходими за т.нар. оперативни цели. В тези случаи дори няма образувано досъдебно производство. Освен това контролът върху такива СРС-та е на ниво районен съд, докато за тези, давани по едноименния закон, при които се следи съдържанието на комуникацията, се контролират от окръжните съдилища..." - се казва в публикацията.
