Част от водата, открита на Луната, може би е дошла от Слънцето и по-специално слънчевият вятър е довял водородните атоми на повърхността й, показва проучване, публикувано в неделя, предаде БГНЕС.
Учените като цяло са съгласни, че вода попада в нашата слънчева система, включително и на Земята, от астероиди или комети, идващи от далече.
Но ако ролята на Слънцето в произхода на лунната вода е потвърдено, то такъв механизъм може също да се приеме за появата на водните молекули на други места в нашата слънчева система, казват Янг Лиу и колегите му от университета Тенеси в Ноксвил.
Слънцето излъчва непрекъснат поток от частици - феномен, наречен "слънчев вятър", който го кара да губи 1 млн. тона вещество в секунда. Това, води до намаляването му, но в малък мащаб.
Тези частици, най-вече водородните йони, но също така и хелий и следи от кислород, не могат да достигнат повърхността на Земята, защитена от гъстата си атмосфера и магнитното поле. Но Луната няма такива бариери и е постоянно бомбардирана от слънчевия вятър, който "вкарва" частици в праха на лунната повърхност, "реголит".
В светлината на последните открития на НАСА на по-големи количества на воден лед близо до южния полюс на Луната, Ян Лю и екипът му са анализирали проби, събрани от лунните мисии на САЩ.
Тяхната работа, публикувана в британското списание Нейчър Геосайънс /Nature Geoscience/, показва, че голяма част от тези проби съдържат много хидроксилни групи и водородни атоми, които са от същото естество като тези на Слънцето.
"Тези наблюдения са в съответствие с лунната почва, обогатена с водород, имплантиран от слънчевия вятър", казва специалист по геохимия.
Измерванията, направени от екипа на Янг, също показват най-малко два други източника на водород: Единият е подобен на водата в повечето комети, а другият е свързан с ядрените реакции.
Въпреки това, "дебатът за произхода и разпространението на водата, както и за датировката на доставянето й на Луната е все още отворен", казват учените.
Авторите на изследването посочват, че други места в нашата Слънчева система, лишени от атмосфера и пряко изложени на слънчевия вятър като Луната, могат да имат следи от хидроксилни групи.
Според тях планетата Меркурий, най-близката до Слънцето, и астероидът Веста, който се върти около Слънцето, биха могли да бъдат сред потенциалните приемници на слънчевата вода.
