Сценарият е на Ивайла Александрова, оператор е Константин Занков. Музиката е на Николай Иванов. Надяваме се премиерата да е на "София филм фест" през март, каза в интервю за БТА режисьорът Костадин Бонев.
По думите му след година-две ровене в архивите екипът е стигнал до невероятни открития.

Вапцаров е вербуван от Антон Югов и Иван Масларов, съден е заедно с тях и с Трайчо Костов и Цола Драгойчева, но всички без поета остават живи. Поразително е, че в процеса срещу ЦК на БКП се говори за Вапцаров и останалите, а в йерархията той не е бил най-важният. Всички без него си служат с измислени имена и тайни квартири, а той не използва псевдонима си и дава достъп до своята квартира. Така изглежда най-лесно поетът да бъде хванат. Всъщност той е осъден само на базата на самопризнанието му и на намерената голяма сума долари - във Вапцаров, Цвятко Радойнов и семейство Междуречки.

В България в началото на Втората световна война не е имало никаква нелегална конспиративна дейност. Руснаците измислят съпротивата, за да стане "курбан". Руският аташе е получавал взрив, когато е искал, от Павел Шатев - документирано съветски агент от 1923 г., така че не е било нужно да се обръща към други, коментира режисьорът на филма.
Нелегалната дейност на Вапцаров се изразява в две пътувания до Варна, за да предаде съобщения, и в скриването на два пистолета, които със сигурност не са използвани от него.

Вапцаров няма реална подривна дейност, както и никой от групата. Всички са говорили бомбастични неща, но не са вършили нищо. Вършил е само Павел Шатев, който след победата става министър в Македония.

Архивите на Коминтерна също свидетелстват за големи разминавания - ярък пример са грамите на Георги Димитров и отговорите, които му изпращат. Той напуска България през 1923 г. и не е знаел нищо за страната през 1942 г. Грамите му показват абсолютна некомпетентност.
Призовава за напълно неосъществими действия в една добре организирана държава, с железен ред в армията - влизайте в казармите, сред войниците, убеждавайте ги да стават сътрудници на компартията, взимайте оръжие. . . Още по-смешни са отговорите до него, че всичко е изпълнено, има разложение в армията и т.н. И за това Димитров получава вила и автомобил в Съветския съюз, купува си влияние в йерархията на Коминтерна.

Филмът представя истинската картина на съпротивата в първите години на войната и митовете за нея, родени след 9 септември 1944 г. От другата страна е един неудовлетворен и неразбран поет. 

Снимките на филма са във Варна, Банско, София и в Македония. Във Варна екипът работи във Военноморския музей. Заснели са една подводница - за пристигането на първата група подводничари. "Възстановяват" тогавашното Военноморско училище (от което е останала само арката), с изображения от други сгради от епохата. В София кадрите са от бившата дирекция на полицията на "Лъвов мост" и къщата-музей на Вапцаров.

Най-важни са срещите и разговорите с хора, които имат какво да кажат за онова време - 1941-42 г. Основното във филма са тези разкази. Затова и заглавието е такова - осем истории, които вътрешно са обединени само от връзката с Вапцаров и процеса, макар че са разказани от хора, които може да не се познават.