Звездният миг на Михаела на сцената на театъра в Хасково, където беше отличена от Академия "Каунь" и получи специалната награда на "Еском"

Тя е само на 12-години, но детската й стая вече е пълна с награди и грамоти от всевъзможни поетични конкурси. Най-новото попълнение на бургазлийката Михаела Нанева в колекцията й от призове е само от преди ден. Младата поетеса грабна симпатиите и спечели аплаузите не само на дошлите на церемонията по ежегодното връчване на наградите на хумористичния конкурс „Баш Каунь 2012”, но и на целия екип на „Еском”. От компанията Михаела получи отличието за най-млад автор в конкурса. Тя заслужи приза на "Еском" за втора предна година. Този път беше отличена за стихотворението си „Мечешка покана”. Михаела е публикувана в бр. 16-ти на едноименния вестник „Каунь наред с доказани автори в хумористичната проза и поезия като Ели Видева, Илко Чамов, Светла Йонкова и Петър Софрониев. Шестокласничката е четири поредни години призьор от поетичния конкурс „Искри” на радио "Христо Ботев", има отличие за най-млад участник в конкурса „Изкуство против дрогата”, носител е и на специалната награда на РДВР –Бургас.

Леко притеснена, доста скромна за възможностите, които показва, въпреки крехката си възраст, с изявите си на белия лист, 12-годишната Михаела не държи да се набива на очи. С типичния за възрастта момичешки свян младата поетеса се съгласи да ми даде интервю на кафене в близост до театъра, няколко часа преди да се качи на цената, за да бъде представена на публиката и отличена за участието си в тазгодишния "Каунь". Държи да не се отдалечева много от сградата на театъра, защото тепърва й предстои да свърши още малко работа за излизането си на вечерта на лаурeaтите. Тя е в Хасково заедно с цялото си семейство, които я подкрепят всячески и й вдъхват увереност за това, което прави.

Докато малкото й братче Живко "мери" центъра на града, Михаела подхваща разказа си за началото на вече 8 годишната си поетична кариера. Още на четиригодишна възраст тя се научила да чете и пише и открива, че вижда света в рими. Оттогава са и първите й опити да пише стихове. Първата й по-сериозна изява е на 6 години, допълва разказа й майка й Станислава. Талантът е налице, затова родителите й я записват в литературното студио ”Митични птици” към читалище „Любен Каравелов” в Бургас. Там под ръководството на педагога Роза Боянова Михаела пише стиховете си и досега. Шестокласничката говори за ръководителката си с много любов и признателност. Именно от нея Михаела и останалите от студиото научават за различните конкурси, в които могат да участва.

Скрила умния си поглед под гъстите мигли, Михаела обяснява, че след като чуе заглавието на конкурса и прочете малко повече за него, решава дали да участва. После си измисля темата, а пък стиховете си идвали от самосебе си. Пише по-лесно на хумористична тематика, отколкото сериозни рими. Затова и първото й участие в „Баш Каунь” било една от най-големите тръпки, издава баща й Драгомир.

И както често се случва – талантът си е талант, но има и ген. Оказва се, че в рода си Михаела има и изявен творец, популярен изпълнител в САЩ. Това е чичото по линия на баща й Нуни Нанев. Той напуска родния Чирпан през 40-те години на миналия век и се заселва в страната на неограничените възможности. Там е част от трупата „Донски казаци”, участвал е и в мюзикали на Бродуей. Майката на Михаела – Станислава пък е автор на хрумка, достойна за Гинес. Преди две години студентката в Бургаския свободен университет записала лекциите на преподавателя си проф. Румен Вълчев по „Демокрация и права на човека” в рими. После му ги подарила и професорът останал със зейнали уста. Станислава е и човекът в семейството, до когото младата поетеса Михаела, съвсем разбираемо, се допитва.

В семейство Наневи афинитетът да творят се е прехвърлил дори и върху най-малкия член. Братчето Живко често си измислял приказки, обикновено страховити, и ги разказвал на кака си, която пък му ги записвала. Самата Михаела обича да чете стихове на автори и извън учебната програма. „Чета големите автори, за да се вдъхновявам”, споделя тя.

По молба на класната Весела Вълчева на Михаела често й случва и да рецитира пред черната дъска на съучениците си в училището, където учи - ”Княз Борис I”. Един от любимите предмети на момичето е английският и дори вече има написано хумористично стихотворение на езика на Шекспир.

Наред със заниманията си в литературното студио, Михаела тази година ще заляга и над учебниците, защото след седми клас има намерение да кндидатства в езикова гимназия. Въпреки че все още е много млада, недотам уверена и сама преценя, че има още много да работи върху стиховете си, Михаела Нанева вече мечтае за собствена книга. С типичната си скромност обаче казва, че преди да навърши 16-години надали ще е готова за това. Сега най-голямата й мечта е да отиде на Сейшелските острови. Младата поетеса се влюбила в тях от пръв поглед, докато разглеждали снимки в интеренет с майка си. Убедена е, че един ден ще може да заведе цялото си семейство там.

М. Манолова

Стихотворението на Михаела, за което беше отличена с наградата на „ Еском”

Мечешка покана

Ела ми ти, човеко, на гости!

Тази вечер не смятам да постя,

но не мисля да те ям, или пък мамя.

Ей така реших – да те поканя.

Просто с тебе искам да вечерям,

храната си обичам да споделям.

Може да повикаш и свои роднини -

ще ми стигнете за цялата година...

Но спокойно! Ще ви сложа в малкия тиган.

Всъщност... Грешка! Аз изобщо няма да ви ям!

Бих си гризнала само мъничко кожа,

но не искам предварително да ви тревожа...

И така, човеко, каня те - ела!

Ще те чакам в моята пещера,

където и децата ми горкички

ще държат вилички и лъжички.

Изморих се вече да говоря.

Няма повече какво да сторя.

Ако искаш покани ме в твоята къща.

Вечерята ще е една и съща.

Цялото семейство Наневи са доста артистични