Съвременните астрономи трябва да се чувстват облагодетелствани, че съществува пространство, изобилстващо от звезди, галактики и други космически обекти, което да наблюдават. Техните бъдещи колеги обаче може и да нямат този късмет, защото Вселената в крайна сметка ще изчезне.
Това е прогнозата на Нобеловия лауреат Брайън Шмит, цитиран от агенция Синхуа и БТА.
Говорейки на 28-ото Общо събрание на Международния астрономически съюз, Шмит казва: "Човешките същества, ако изобщо са останали такива, ще наблюдават празна Вселена след 100 милиарда години, тъй като всички галактики с изключение на Млечния път ще изчезнат".
Брайън Шмит си подели Нобеловата награда за физика през 2011 г. със Сол Пърлмутър и Адам Рийс за откритието, че разширяването на Вселената се ускорява. Преди тримата учени да предложат своите доказателства се смяташе, че се случва точно обратното.
"Млечният път все още ще съществува и ще се слее с някои съседни галактики, но всички други ще изчезнат. А бъдещите астрономи ще са безработни, защото няма да има какво да наблюдават", вещае Нобеловият лауреат.
Говорейки на 28-ото Общо събрание на Международния астрономически съюз, Шмит казва: "Човешките същества, ако изобщо са останали такива, ще наблюдават празна Вселена след 100 милиарда години, тъй като всички галактики с изключение на Млечния път ще изчезнат".
Брайън Шмит си подели Нобеловата награда за физика през 2011 г. със Сол Пърлмутър и Адам Рийс за откритието, че разширяването на Вселената се ускорява. Преди тримата учени да предложат своите доказателства се смяташе, че се случва точно обратното.
"Млечният път все още ще съществува и ще се слее с някои съседни галактики, но всички други ще изчезнат. А бъдещите астрономи ще са безработни, защото няма да има какво да наблюдават", вещае Нобеловият лауреат.
