Елица Енева |
На 17 август в Община Перник се проведе пресконференция на общинския инспекторат. Събитието, доколкото разбрахме щяло да сложи началото на ежемесечни отчети пред обществеността на Перник за свършеното през периода от служителите на въпросната структура.
Поводът за пресконференцията се оказа писмо на министър Цветан Цветанов до Община Перник във връзка с увеличилите се сигнали подавани на телефон 112 за надвишаване на допустимите децибели от заведения в центъра. Това добре….прочете се писмото, представителите на пернишките медии зададоха своите въпроси, записаха си бележките и до тук беше хубавото.
Някои журналисти започнаха да напускат пресконференцията без дори да попитат защо и по каква работа сме там. Може би за повечето от тях ние сме хора без работа и своите ангажименти, които просто се чудят какво да правят. Може би трябваше да се почувстваме все едно не ни е там мястото.
Лично аз не за пръв път оставам излъгана в благородните и иновативни уж начинания на местното управление. Ние четирима граждани от Фейсбук групата „Активно гражданско общество Перник” присъствахме на отчета като всеки един от нас имаше своите конкретни въпроси и предложения към директора на Общинския Инспекторат, г-н Йордан Йорданов.
Г-н Йорданов лично не го познавам – за мен той е директор на звено в Община Перник, чиято заплата се плаща от нашите данъци /както на всички служители в институцията/ и пак според мен би трябвало да съблюдава и защитава нашите интереси. Приемайки факта, че това все пак е някакво начало, г-н Йорданов не бе много подготвен за странични питания, а пък да кажа , че не беше и отворен за приемането на предложения. Връзки с обществеността на общината Васил Иванов застана като гургулица майка над рожбата си да брани директора от неудобните въпроси, които възникнаха в процес на пресконференцията.
Не претендирам да съм права, но за мен Васил Иванов вместо да се чудеше по какъв начин да защити Йорданов, трябваше с тефтер и химикалка да записва предложенията, дадени от гражданите на Перник, както и да приеме градивната критика. Това, което аз например исках да знам е колко души работят в инспектората, каква квалификация имат, преминали ли са през обучение според спецификата на дейността, с която се занимават и какъв конкурс са минали за длъжността, която заемат. Също и по какъв начин се приемат сигналите свързани с бездомните и домашни животни. Оказа се, че един служител от цялата община, Искра Попова, е натоварена с тази така спорна и от никого нежелана дейност. От един разговор със заместник кмета по сигурността Станислав Владимиров разбрах, че за проблема с бездомните животни вече отговарял той, но за съжаление и на двата ми опита да се свържа с него за сътрудничество никой не ми отговори.
Друга изненадваща реакция за мен беше отношението на пернишките журналисти по представените от гражданите проблеми. Уважаваният психолог, който дори участваше в доброволни консултации с жители на Перник след земетресението, Аделина Иванова, предложи да има обявен списък с опасните сгради в Перник, който да е обществено достъпен и публикуван в интернет. Тя бе прекъсната с реакция от рода на „Хайде, че бързаме”, а бързането беше за кафе с началника на инспектората в заведението зад общината. Някак беше като „да го претупаме”. Питам се дали колегите вече са толкова отегчени от статуквото?! Дали отдавна са се примирили, че всичко е глас в пустиня и бързат да си направят материалите, просто , за да си запълват изданията?!
Отдавна съм се убедила, че в Перник независима медия няма,
но ако ще си правим новини винаги и в полза на управляващите, то абсолютната истина никога няма да стига до нас. И точно тук идва нашата роля. Надявам се и за напред все повече граждани да присъстват на подобни срещи, като имат възможност да дават предложения и да участват във взимането на решения, защото явно информацията минава през кръгове свързани по един или друг начин с управата на града. Не обвинявам колегите / до колкото считам себе си за журналист/ за това, че словото им не е съвсем независимо, защото и те семейства хранят и те се борят с трудната действителност в България. Просто ги моля за малко уважение към всеки един от нас, към личната борба на гражданите, защото съм сигурна , че и те имат своята битка с вятърни мелници в някоя област.
Искам да благодаря на Милена Грозданова, защото тя бе единствения човек, който ме потърси за коментар, след манипулативния публичен отговор в пернишки сайт от 6 януари тази година на кмета Росица Янакиева до мен обвиняващ ме едва ли не, че съм самия Сатана! Всичките други колеги запазиха мълчание тогава без дори да ги притесни факта, че един кмет може да си позволи по този начин да уронва имиджа на един „журналист” пък било то и защитник на правата на животните.
Уважаеми общинари - ще ви дам един последен безплатен съвет - „Вслушвайте се повече в тези, които не ви харесват, а не в тези, които ежедневно ви ласкаят”. Само така Община Перник може да върви напред /ако въобще някой има този интерес/. И си водете бележки…..
Но какво ли пък разбирам аз- аз съм само една блондинка защитник на помияри.
Елица Енева