Наблюдава се тенденция на увеличение на екстремните явления. Това каза проф. д-р Валери Спиридонов, заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, цитиран от "Фокус".По-продължителни периоди без валеж, както и повече случаи с обилни валежи се наблюдават през последните около 15 години, в сравнение с периода 1961-1990 година. Този период е базов за сравнения и се използва при оценките от всички метеорологични служби. „Все пак, ако поддържаме вече изградената инфраструктура от язовири и напоителни съоръжения, подобна тенденция не би била страшна. Очакваме това да продължи и в следващите години. Но ще е прибързано да свързваме тази тенденция с настъпил климатичен обрат”, каза проф. Спиридонов. Що се отнася до ледниците, засегнати са някои „морски” ледници. Това обаче е свързано повече с поведението на океанските течения. Тази област все още не е добре развита и прогнозите за тях все още са в зародишно състояние. Проблемът е и в това, че няма достатъчно гъста мрежа от наблюдателни средства. До известна степен спътниковите наблюдения покриват тази празнота, но само те не са достатъчни, допълни той. През тази есен се очаква валежите да са около нормата, като има вероятност за малко по-топло време, съобщи професорът.В период на Ел Ниньо, както вече се започна, 60-70 процента от зимите са с повече валежи и са по-хладни от нормите. Предстои да видим дали ще се реализира по-голямата вероятност, посочи той. Затоплянето е най-разпространената хипотеза за климатични промени в следващите 40-50 години. Тя се основава на климатични модели, които показват увеличение на средните температури при някои от сценариите за количеството на парниковите газове. При различните модели това затопляне е различно. НИМХ също имаме такъв модел. Според изчисленията, които са направени, до 2100 година той показва повишение до 3-4 градуса, като цяло за страната и намаляване на валежите в източната част с около 15-20 %. Но в тези модели все още не са отчетени доста фактори. Някои от тях няма и как да се включат, като изригването на мощни вулкани, например. Дори и малки промени в слънчевата радиация могат да доведат до сериозно изменение на атмосферната динамика. Това не може да се прогнозира, уточни проф. Спиридонов.
