Днес, 14 август, имах възможността да наблюдавам "от първа линия" скромният ритуал "Първи Ден от учебната 2012-2013 г." в едно квартално шотландско училище, пише нашият редовен читател, активен блогър и общински съветник от Перник, Сашо Диманов
Тук, за разлика от България, малчуганите започват да школуват от средата на август. Нищо особено в ритуала, даже си мисля, че по отношение на шум, директорски речи, депутатски приветствия и всякакви напътствия за изграждане на светлото бъдеще НИЕ, българите, ги бием по точки с голямо предимство!
Лично аз, участвал в такива ритуали почти 8 петилетки (като ученик и учител) останах стреснат, но трогнат и очарован, от ВНИМАНИЕТО и ВСЯЧЕСКОТО обгрижване на учениците. Ето някои неща:
1.Навсякъде около главния вход на училището - жълта маркировка (разбирай СПИРАНЕТО АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО). За всяко дете дошли придружители с по 2-3 коли, но паркирали на 100-200 метра от училището.
2. На улицата пред училището все пак стои един "Байчо" в светлоотразителна униформа с огромен шестоъгълен "STOP" в ръка. Разбрах, че всяко междучасие байчото преседява на тротоара до улицата и аха....някое дете само да понечи да се затича към него - вдига високо СТОП-а....нататък се досещате - всички коли заковават на място.
3. За униформите на дечицата няма да говоря, защото всеки ще се досети и ще направи "аналогия" с нашенските. Направи ми впечатление учителския и непедагогическия персонал - също с елегантни униформи, особено учителките, с баджове на ревера и най-важното - по двама-трима непрекъснато сред децата от всеки клас.
4. От много отдавна (а може би това е ставало само във въображението ми) не бях виждал такова отношение на родители към учители. Спомних си за едно друго "отношение" към мен преди десетина години от страна на самозабравил се митничар, чийто син беше оставен с годишна оценка 4.00 !!! Що се отнася до помощния персонал - буквално беше разположен на възлови места из целия огромен, приличащ по скоро на прекрасен парк училищен двор и готов да помогне всеки момент на децата и родителите с всичко.
5. Имах възможността да разговарям 10-тина минути и с г-н Нийл Лоуг - Директор на всички учители в графство Ангъс с главен град Дънди (г-н Лоуг е всъщност шотландския аналог на г-жа В. Коконова - Началник на РИО - Перник). Останах силно впечатлен най-вече от три неща след този разговор - училището, в което бях, било под средното ниво за графството??????; понятието "безпричинно отсъствие от час" отдавна е изкоренено в графството, а ако се случи да го има - това носи огромни финансови санкции за родителите на отсъстващия; максималния брой ученици, с които може да се занимава един учител е 22, а ако дейността е специфична (лабораторни занимания, някакъв вид практически занимания и пр.) - максимално 7 човека. В средните училища тази бройка е още по-малка.
Та...сега седя, правя си сравненията, пиша и си мисля каква е тази унищожителна и зла сила, която ни кара нас, българите, все повече да изпразваме от съдържание първото изречение от рефрена "Мила Родино, ти си земен рай"
