Преди няколко дни историята със спасеното конче в „Люлин”- София , разтърси гражданското ни съзнание ( цялата история можете да видите тук).

Провокира човечността ни, направи ни съпричастни към страданието. Предизвика у нас гордост. Върна ни вярата. Историята , която ви представям тук е не по- малко покъртителна, нито по- малко провокираща. Защото не иде реч за животно. Главният герой тук е човешко същество. Оставено на произвола на съдбата. От нашето, човешкото, състрадателното, хуманното иначе общество, каквото имаме претенциите, че сме.

За хората, участвали в тази човешка драма, ще прочетете по- долу. Публикувам без съкращения поста от ФБ на Елена Милева –Кръстева, която първа забелязва и подава сигнал за изоставения човек. Това , което изрича той е само : „Господ те изпраща, за да ми помогнеш!„ . Следва бързата и адекватна реакция на Калин ( Калин Green Team Bulgaria) , който създава ФБ група „Сърцето на доброто” и организира последвалите събития. Ето и разказът на Елена Милева- Кръстева:

„Отивам да пия кафе докато отвори магазин "Слънчоглед", значи е било преди 10 . И решавам да седна пред Народния театър. И виждам до заградените фонтани един човек в инвалидна количка. Стъпалата му омотани в жълто- кървави бинтове, целите накацани в мухи, а той само стои и си ги гледа. И го подминах. Защото отивам да пия кафе. И после изведнъж нещо се случи. Аз, която не се трогвам вече от ничия трагедия, преситена от разните му драми и несгоди човешки, живеейки с твърдата увереност, че в гърдите си нося сърце от камък , изведнъж просто спрях и го погледнах.... И стоях така и го гледах и после се върнах и ох...... ( защо въобще го правя )реших да отида и да го попитам "Как си ?" (Ебаси тъпата реплика, много ясно, че не е добре) и да го черпя едно кафе или баница (а той вероятно е алкохоле` и ще иска бира)....Ей така, за да докажа на себе си, че все още нося човещинка някаква, макар и елементарна частица ....И после той погледна краката си махна с глава :"Гангрена ..... червейчета....ей такива мънички"

Ебаси, не можех да повярвам, че тук до мен , пред Народния театър седи човек с изгниващи крака, проядени от червейчета...

Веднага звъннах на 112, и се разревах по телефона, искрено от сърце, просто плачех и се опитвах да обясня какво става....

-Ще останете ли до него ?- ме попита жената

- Да, ще остана- казах .И бях уверена в това

- Как ви е името тогава ?

От там ме препратиха на друг номер и накрая трети.... Междувременно купих баница от закусвалнята срещу "Кристал" и козунак и една кока- кола. И бързах, да не се измъкне (но къде ще се измъкне...) и после той каза "Хм, вчера идваха и ме превързаха..... и ме оставиха, нямал съм осигуровки. Шахматистите ги повикаха."...

"Нищо", казвам аз "ще почакам" .... "много ще чакаш, вчера дойдоха след два часа" ...

ДВА часа... "Бърза" (в кавички) помощ ...тя не трябва ли да е своевременна, безплатна и наистина да оказва помощ ...

но поне е дошла ...и чаках и си говорихме и аз ставах все по- нещастна "Кой ще ти помогне ?"..."От социалните трябва да ме вземат, в сряда"... .....

Накрая, звънна една жена. Може би не беше минало много време, но на мен ми се сториха векове. Каза, че го знаел тоя, че той бил от мафията на просещите ( мафиот го изкара ), каза, че това му бил бизнеса и няма смисъл да идват , защото той нямал осигуровки и лична карта и то не било само до превръзки, ами трябвало и да се реже.... Ле-ле...лошо ми стана...

-Как да му помогна?- попитах през сълзи

- Купи му баница....

- Значи няма да дойдете ?- примирена

-Няма смисъл...

И аз казах :

- Добре, дочуване !

Няма да дойдат.

Чао..... И си тръгнах бързо ...

После се прибрах и махнах всички тапети в кухнята, взех една кофа бял латекс и реших да пребоядисам всичко...и докато махах старите тапети....в един от онези моменти, когато си преповтаряш стари случки...изведнъж ми светна, какво точно се беше случило....Една жена ми каза "Остави го да умре" и аз казах "Добре" и си тръгнах... ето колко ми стиска, ето колко ми е човещината ....Но какво щеше да стане ако бях отказала, ако бях казала "Няма да си тръгна докато не дойдете " Да се обадя в телевизията, радиото, да вдигна шум или просто упорито да остана...

Така ли ще се умира тук в България ?

И докато ви пиша това, сега, вероятно там

на фонтаните, пред Народния театър, един човек с червейчета в краката седи на инвалиднатра си количка и ще умре, заради някакви пикливи 75 лв (по негови думи , дълг към Здравната каса) ... Ето какво ми се случи .... Дано го вземат в сряда ...ако го видите, може да го черпите кифла с мармалад ... Аз отивам да боядисвам...”