По думите й разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него. Не е правилно е да се счита, че със смяната на календара най-горещите дни се преместват, тъй като в края на юли средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности и това не е обвързано с религиозните празници, обясни метеорологът.

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони. В Северна България дните са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута и Опалена Мария, според народния календар.

Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.

През горещниците човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб - за опазване на труда от огнени стихии и градушки. 

Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището. На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом.

Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън. През трите поредни дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март следващата година.