Български строители работят като бели роби в Израел .

Две години 47-годишният свищовлия Михаил Байрактаров изкарва прехраната си като строителен работник в Израел. Той е на гурбет там от 2012 до 2014 г. За това време сменя четирима контрактори, както са известни посредническите фирми, с които се сключват трудовите договори между работника и израелския работодател.
„Хората, които ми помагаха в Израел да си защитавам правата, са на едно мнение, че тези контрактори – фирми на евреи с български произход, са се превърнали в мафия, която смуче парите ни от извънредния труд, а ние получаваме трохи. Същевременно нямаме достъп до работодателя си, за да го запознаем с проблема. Имам усещането, че израелските власти много добре са запознати със случващото се, но си траят, за да не се уронва престижът на държавата“ – набързо нахвърля възмущението си Байрактаров.

Причината за неговото недоволство е, че българските гурбетчии са лъгани за парите от извънредния труд, полаган от тях. По груби сметки, парите, които свищовлията трябва да получи от израелските контрактори за работата му по 12-14 часа на обектите, са поне четвърт милион долара, включително с дължимите лихви. И това се отнася и за неговите колеги.
Но повечето от тях си замълчават по въпроса. От 160 човека, които заминават за Израел в две групи през лятото на 2012 г., само той проявява смелостта да се опълчи. До половин година от започването на работа в чуждата страна, повечето българи се прибират обратно в родината.

„Българите сме си най-големите врагове. Ние сме като вълци единаци. Не можем да се обединим и заедно да защитаваме правата си, когато сме ощетени. В чужбина сме бели роби“ – не скрива разочарованието си строителят.
За сумата, която ми се дължи, трябва да се произнесе трудовият съд в Израел. Проблемът обаче е, че местната адвокатка, която е наел, вече 20 месеца не внася жалбата му за разглеждане от магистратите. „Ако трябва да разчитам на израелския омбудсман, ще чакам много години, защото преди мен са няколко хиляди други жалби, основно на китайски строители", пояснява Михаил Байрактаров.

Той е завършил Спортното училище във Велико Търново като щангист. Покрай баща си започва да се труди в строителството и след казармата – вече над две десетилетия, е само по строежите. Междувременно търси препитание и зад граница – една година е работил в Русия и няколко месеца в Лондон.
Проблемите, свързани с гурбета му в Израел, започват още в България. От вестникарска дописка през януари 2012 г. той научава, че за тази страна се набират български строители. Отива в Бюрото по труда в родния си град, но там се оказва, че нищо не знаят за това.

Налага се да звънят до София и се разбира, че Байрактаров не отговаря на условието за възраст, което изисква кандидатите да са до 40 г. А по това време той е на 42 г. Няколко месеца след това възрастовата граница се увеличава до 50 г. и свищовлията подава документите си.
Наложило се да мине през медицински прегледи. От Агенцията по заетостта му дали списък с няколко здравни центъра, в които единствено те можело да се направят, така че резултатите от тях да бъдат признати. И той отишъл в Плевен, където се намирал най-близкият.

„Оказах се здрав, но след приключването на прегледите и изследванията в клиниката дълго време се чудиха какви пари да ми вземат, за да ми издадат документа, който да важи конкретно за работа в Израел. Не си спомням равностойността в лева, но съм запомнил, че превърната в долари беше 250. Легализацията на документите, плюс самолетния билет за отиване ми излязоха 1500 лева. През юли 2012 г. в София подписахме договорите, а Недко Недков от частната фондация „Село“ надълго и нашироко ни обясни колко демократична и законова държава е Израел и ако имаме проблеми с договорите, можем да го търсим по всяко време, защото той бил нашият човек по спогодбата между двете държави (апропо, всичките ни опити днес да се свържем с Недков и фондацията му се оказаха неуспешни, б.а.)”.

На 30 юли 2012 г. българските строители излитат за Израел. След пристигането им на летище „Бен Гурион" в Тел Авив те са разпределени според договора кой в кой град ще работи, както и по съответните квартири.
Първият им работен ден е 1 август 2012 г. Българите работят по 12 часа – от 6 до 18 ч., от неделя до четвъртък, а в петък – само до 13 ч., тъй като следва т. нар. шабат и се почива 36 часа. Първото си трудово възнаграждение получават на 11 и 12 септември и когато си взимат фишовете от контрактора, разбират, че им се плаща за 8-часов работен ден.
Първоначално договорът им е с посредника „Наркисим“. Той, по думите на Михаил, е железен – първите три месеца са обявени за пробен период и клаузите в контракта в защита на нашите сънародници влизат в сила чак от четвъртия нататък. И ако някой възроптае преди това, бива уволнен.

На четвъртия месец свищовлията уведомява служител на „Наркисим“ за проблема с неплащането на извънредния труд. Сумата по това време е 8500 шекела (2150 долара). По телефона Байрактаров се свързва със споменатия вече посредник в България Недко Недков. Той му обещава да напише на иврит жалба до Службата за населението и имиграцията към Министерството на вътрешните работи в Израел ПИБА. Тава се случва на 13 декември 2012 г.

На 20 декември от контракторската фирма се обаждат по телефона на Михаил и го питат вярно ли е, че е изпратил жалба до ПИБА. „След един час последва ново позвъняване и представител на контрактора ме уведоми, че съм уволнен. Вечерта в квартирата ми дойде представител на посредника, с когото имах договор, и ми заяви да си събирам багажа и да се изнасям. Така и стана.
На един от строежите, където работех в град Петах Тиква, се бях запознал с българин от Казанлък. Потърсих го за помощ. На следващата вечер двамата отидохме при негов роднина в Тел Авив. Името му бе Моше Леви. За моя изненада този български евреин ме подслони, докато си намеря друга работа. Така останах при него 55 дена“ – описва патилата си Байрактаров.

Той вече твърдо бил решен да защитава правата си и да не се оставя устно да бъде уволнен. Записал си час за среща с нашите дипломати в българската амбасада в Тел Авив. „Посланик Димитър Михайлов и консулът Катя Кирилова ме приеха и близо час и половина разговаряхме. Посланикът ме увери, че ще уведоми българската Агенция по заетостта за това, което се случва с нашите строители в Израел“.
На 12 февруари Михаил успява да сключи договор с друг контрактор – „Оз пауър", и започва работа на строителен обект в град Раанана. Но и там се повтаря същата история и той напуска сам след два месеца. Почти веднага сключва контракт с трети посредник – „От Боне", за когото работи от 13 април до 13 септември 2013 г. по изграждането на тунела, който свързва Тел Авив и Йерусалим.

„Бяхме над 200 българи. Там се работеше по 13 часа. Живеехме в бараки. На 13 септември 2013 г. подписах с четвърти посредник „Итан Ами", където работих 11 месеца. Строихме 34-етажен небостъргач. Само тук ни плащаха за реално изработените часове. Дори стачкувахме цялата бригада и ни вдигнаха надницата с 2 шекела на час. Отговорник на обекта беше един руски евреин, с когото се разбирахме добре. Тук обаче ми се случиха няколко трудови злополуки. Получих остри болки с кръста и гърба и един ден просто паднах на обекта и не можах да стана", продължава да описва одисеята си строителят.
Въпреки всичко той не спира да си търси правата. На 11 септември 2013 г. дори стигна до трудовия омбудсман в Израел Ирис Мааян.

Докато бил на работа на тунела, по телефона му звъннала българската еврейка Шели Карми. За помощ по неговия случай я потърсили от българското посолство. Байрактаров и Карми отишли при омбудсмана и разказали за патилата на българските строители. „Госпожа Карми ми посочи един огромен рафт, в който имаше хиляди папки. Това бяха жалби до нея от строителни работници, основно китайци. Омбудсманът ми препоръча, ако искам по-бързо да стигна до трудовия съд, където делата се решават бързо, да си наема адвокат“.

Михаил така и прави – наема израелския адвокат Итцхак Аврамов, който му иска хонорар от 800 долара, за да се ангажира да го представлява пред съда. Минават обаче 6 месеца и нищо не се случва. След което неговият защитник си направил устата за три пъти по-голяма сума. Преводачката съветва българина да се откаже, да си вземе документите и да потърси друг адвокат.
Това става в началото на февруари 2014 г., но и до днес новият му защитник – Естер Криспин, не е придвижила жалбата му до съда.

Според измамения строител не е случайно изискването по спогодбата за строителни работници българите да не са работили преди това в Израел. „Може би, ако веднъж са били там и са се сблъскали с мафията на контракторите, втори път няма да си помислят да отидат", категоричен е Михаил Байрактаров.

Все още държавната Прокуратура - не е повдигнала Обвинителен Акт срещу всички висши държавни служители работели в Агенцията по заетостта през периода 2012 - 2016 г. Обвинителният Акт би следвало да е - престъпление по служба .

Как от тази българска агенция - не се срамуват от тази пропагандирана обява - Търсят се нови български строители желаещи да работят в Израел .
Самата Израел - не спазва тяхното си Трудово законодателство . Отдавна тяхната Прокуратура трябваше ефективно да осъди всички техни Контакторски посреднически фирми с издаден лиценз от тяхната ПИБА .