Паника тресе Перник заради предвиждане, изказано в статия на Проф. Рангел Гюров.

В интервюто си професорът казва: "Много е вероятно, не казвам в никакъв случай, че това е 100% сигурно, за датите около 4-ти, тоест сега, в неделя - понеделник (б.р. - интервюто е от 1.06), 11-и и 18-19 юни. Много е възможно да има силен трус. Ще бъде по-слаб от 5,8, но доста силен трус, и то около тези дати. Като най-вероятно, ако ще става, е това да се случи на 18 и 19 юни."

Каква, обаче, е истината? Ето коментар на специалист:

"Заради фазата на Луната на 18-19 юни 2012 (новолуние) и заради статистически данни за честота на земетресенията (по-голям брой при новолуние или пълнолуние). В тези две лунни фази трите тела се намират почти на една линия. Тя е идеално права само ако те (новолунието / пълнолунието) съвпаднат с възли на Лунната орбита (точно тогава могат да се наблюдават пълни или пръстеновидни слънчеви, или пълни лунни затъмнения). При новолуние едновременно и Луната и Слънцето се намират от една и съща страна спрямо Земята (Земя-Луна-Слънце). Това означава, че силата на привличане (между Земята и сумарно Луната + Слънцето) става по-голяма. Което ЕВЕНТУАЛНО БИ МОГЛО да провокира земетресения в лабилните участъци в моменти около датата на новолунието."

Това, което усещаме като земетресение е ефект от внезапно дълбочинно разкъсване/разместване на земните пластове, което се случва по някаква повърхнина.  Тя не нито равна, нито праволинейна, нито представлява само една единствена точка. Идеализираната хипотетична "единствена точка" се нарича "хипоцентър" - но всъщност представлява "хипоповърхнина".
Освен това, породените еластични (сеизмични) вълни не се разпространяват в хомогенна среда, а в среда която (най-общо) е изградена от пластове с различни физични свойства. Тази разнородна среда на разпространение на вълните съдържа и по-стари тектонски дислокации, които също влияят върху свойствата и.
Поради тези причини излъчените (от хипоповърхнината) към всички посоки вълни се разпространяват по различен начин в зависимост от конкретната посока. Към някои посоки могат да се "концентрират", към други може да са по-слаби вследствие нехомогенността и/или анизотропността на средата. Да не говорим изобщо пък за влиянието на тектонските структури.
Все едно някой говори през рупор - ако се намирате в посоката, към която е насочен - ще го чувате ясно и силно (и то ако няма вятър или преграда между рупора и вас). Ако не сте в тази посока - слабо и неясно.
Ако имахме точков източник, намиращ се в хомогенна изотропна вместваща среда без дислокации, данните от всяка една сеизмична станция щяха да съвпадат с данните от всички останали станции.
Но понеже реалността изобщо не е такава, то всяка сеизмична станция измерва (чрез отчетения ОТ НЕЯ магнитуд) енергията на вълните, които са достигнали ДО НЕЯ откъм посоката на хипоцентъра.
Затова различните станции измерват различни магнитуди, а заради пречупването и взаимодействията между различните типове вълни - и различни посоки, което влияе върху изчисленията за дълбочина на хипоцентъра и за координати на епицентъра.
Няма "праведни" и "грешни" сеизмични станции - просто всяка регистрира различни данни в зависимост от безброй ОБЕКТИВНИ условия.
Като се съберат, обработят и обобщят отчитанията от всички тях - евентуално е възможно да бъде създадена триизмерна картина на самото разкъсване.

Съвет: Не бързайте да се панирате!