Наистина е чудовищен начинът, по който властимащите в Перник се подиграват с живота и здравето на Перничани!

Съвсем наскоро в града ни се разигра поредният управленски фарс, в който доводите на науката и здравият разум влязоха в конфликт с безмозъчната партийна липса на мислене. Кмета на Перник, Росица Янакиева разреши провеждането на концерт, на който присъстваха хиляди перничани току до увредената от земетресението сграда на Синдикалния дом! Събитието стана повод за конфликт между нея и Областният управител. Конфликт, целящ единствено и само извличането на политически дивиденти. Мненията на едни експерти против провеждането на концерта на това място се сблъскаха с мнението на други такива за! Съвсем на заден план остана методиката за оценка на риска, която би позволила да се вземе едно обосновано и разумно решение. А методиката за оценка на риска е проста. Стига да се знае…

Първият въпрос, който Янакиева трябваше да си зададе е „Има ли дори най-малка вероятност нещо да се случи така, че да доведе сградата до колапс?” Истина е, че музиката сама по себе си не може да срути нищо. Поне до момента, в който по случайност някой музикален такт не съвпадне със собствената честота на трептене на сградата и това не доведе до резонанс. А опита показва, че при явлението резонанс могат да се срутват мостове и всякакви други, макар и напълно здрави конструкции. От друга страна - вероятността за вторични трусове след голямото земетресение си оставаше голяма. Само в дните около концерта се случиха две земетресения над 4 по Рихтер в близката до нас Македония. Още две – в близост до Истанбул (усетени и в южна България) и още няколко в Гърция и Италия. Да не забравяме и трусът в Белово, който си беше доста силен. Известен факт е (както показаха земетресенията в Италия, а и в много други страни по света), че увредени сгради могат да се срутят при много по-слаб последващ трус. Самата сграда на Синдикалният дом бе увредена не от първичния, а от вторичните трусове. Така че – отговорът на този въпрос за Янакиева би трябвало да е положителен.

Вторият въпрос, който Янакиева трябваше да си зададе е: „Какви биха били последствията от колапса на тази сграда по време не концерта?” Последствията от срутването на такава сграда в радиуса на нейната височина би бил катастрофален! Биха загинали стотици хора, а още хиляди биха били изпотъпкани в паниката.

Третият въпрос е: „Какво трябва да направя за да избегна или минимизирам риска?”. Логичният отговор е: Провеждане на концерта на място извън обсега на падане на каквито и да било сгради.Например – Крепостта Кракра, стадиона, а защо не и на някоя ливада извън Перник.

За мен лично политическият тип мислене на Янакиева не е изненада. Всъщност 90% от нещата, които тя си мисли че прави никога не се случват. Те са като дим без огън, но в крайна сметка никой не може да умре от това!

Мен лично ме изненада мекушавата позиция на губернатора Иво Петров. С риск да запази съгражданите си живи при едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата – областният управител трябваше категорично да наложи волята си над безумното решение концерта да се проведе точно на това място. Длъжността, която изпълнява и правата, които по закон има му дават сериозни инструменти за да може да извърши това. Аз лично мисля, че политиката тук пак му изигра лоша шега. Самият факт, че сградата вчера беше тотално забранена за достъп, а заведенията и магазините в нея – затворени ми дава достатъчно основание да мисля така.

В крайна сметка – само дни след концерта и Янакиева, и Петров сведоха примирено глава пред паметта на Ботев. „Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира!”, казва великият революционер и поет. А какво би казал за тези, които биха позволили хора да загубят живота си при нелепа, недооценена и в крайна сметка – предотвратима случайност?

Сигурно би се обърнал в гроба си за да не ги гледа…