Точно в 3:03 минути на 22.05 часовникът спря. Точно тогава едно събитие разтърси света ми...
Само за няколко секунди животът премина през очите ми като на лента, само за няколко минути разбрах, че повече никога нищо няма да бъде същото...
Разбрах колко дребен и незначим е човекът пред природата, разбрах колко сме малки и беззащитни пред една сила, която в пъти надхвърля 5, 8. Разбрах, че трябва ...да ценим земята, върху която стъпваме, защото тя отмъщава по най- жестокия начин. Разбрах, че моят дом не е моята крепост, защото може да ме нарани и че нищо материално няма силата, която има любовта.
Само за няколко минути разбрах колко ценно е, мислейки, че в този момент умираш, да има някой, който да ти подаде ръка. Разбрах колко ценно е до теб да са хората , които обичаш и да трепериш от облекчение, когато чуеш гласа им. Разбрах, че не е важно колко дрехи от мола имаш в гардероба си, а това, че все пак имаш някакви на гърба си. Разбрах, че в този момент всички сме равни, че няма място за дребните ни проблеми, за омразата и злобата. Разбрах кое е истински ценното в живота и кое в него бледнее.
Точно в в 3:03 минути на 22.05 часовникът спря и едно събитие разтърси света ми. Тогава разбрах, че моят живот повече никога няма да бъде същият... А вашият?
Савина Ангелова
