Днес е един ужасен ден за град Перник!

Накъдето и да се обърнем - наоколо прозира суровото лице на разрухата. Тези, които помнят земетресението от Вранча през 1977 г. не могат да забравят ужаса, изпитан тогава. Но всички, които го помнят до сега разказват, че днешното земетресение е било много по-силно.

През 1977 г. земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав. Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради и има жертви. Разрушена е и дминистративна сграда до гарата. Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.

След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна - студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.

Казвам всичкото това не за да ви плаша. Казвам го за да прозрете колко малко ни трябва за да живеем добре и щастливо и колко упорито отказваме да си го дадем един-другиму, когато всичко ни е в ред.

Днес е един прекрасен ден за града ни!

Тази нощ на улицата видях цяла палитра позабравени човешки качества: Видях доброта, състрадателност, взаимопомощ,любов, услужливост, търпеливост, щедрост, съпричастие и смирение... Все неща, които не можем да видим, ако не ни сполети разрушителен кошмар.

Трябва ли нещо винаги да плаши от унищожение всички ни за да станем по-добри??