Групата е с име „Граовски слънца” . И те наистина са такива. Нашите деца. Децата от Детска градина -5 в кв. Тева. Денят е от онези, които оставят трайна следа в съзнанието . Ден на раздяла. Раздяла с градината, с групата, с любимите учителки. Всяка раздяла е тъжна по своему. И трудна! Но тази е и тъжна, и радостна. Все пак, нищо лошо не се случва.
Децата странно притихват, когато заговорим, че идва този момент. Мълчат, когато се опитваме да ги подготвим, че им предстои да бъдат ученици. Че в училището ще бъде хубаво и интересно, но различно . Ще трябва сами да се грижат за себе си. Няма кой да им поднесе с грижовна ръка закуската . Няма кой да им подаде вода и кой да ги преоблече, когато са потни , кой да завърже обувките им. Няма кой да им попее приспивна песничка и да ги погали и целуне, преди да заспят. Но пък ще срещнат нови приятели, нови учители, ще научат нови неща. Повечето мълчат и гледат тъжно. Разбираме ги. Страхуват се. Кой ли не го е страх от новото, от неизвестното? Някои категорично заявяват, че ще си останат в градината. Не искат да бъдат ученици. По- смелите обещават, че ще отидат в училище, но всеки ден ще идват да ни виждат. Всяко е чаровно по своему.
Този последен наш ден трябваше да е запомнящо се, вълнуващо изживяване . Да е спомен завинаги. Заведохме ги в Черногорския манастир. Заедно с родителите. Отец Ефрем от манастира в с. Одраница бе наш специален гост. От години с него ни свързва чудесно приятелство. Той произнесе молебен за здраве и изрече чудесни пожелания.
Песните и стиховете на децата просълзиха всички. А прегръдките ...Толкова силни бяха, че трудно деца и учители се откъснаха едни от други . Букети, подаръци....както си му е редът. Всяко дете получи албумче със снимки – да си „прочете” живота през изминалите четири години.
Тръгнахме си, изпълнени с емоция. Тази емоция, която предизвиква раздялата . Всеки скъта в съзнанието си своите мисли. Децата поеха напред със смесени чувства. Родителите- тръпнещи пред предизвикателствата на новото житейско стъпало на малчуганите. Учителите.... Ех, учителите... Наесен в креватчето ще спи друго дете, на столчето ще седи друго дете, в теб ще се гушка и ще търси закрила друго дете. Поемаш нова група, от най- малките. И колелото се завърта. Започва се пак отначало „ Икам мамааа, икам мамааа...”
А ти оставаш все така нежна, внимателна и любяща- към другото дете...