Групата е с име „Граовски слънца” . И те наистина са такива. Нашите деца. Децата от Детска градина -5 в кв. Тева.   Денят е от онези, които оставят трайна следа в съзнанието .  Ден на раздяла. Раздяла с градината, с групата, с любимите учителки. Всяка раздяла е тъжна по своему. И трудна! Но тази е и тъжна, и радостна. Все пак, нищо лошо не се случва.

Децата странно притихват, когато заговорим, че идва този момент. Мълчат, когато се опитваме да ги подготвим, че им предстои да бъдат ученици. Че в училището ще бъде хубаво и интересно, но различно . Ще трябва  сами да се грижат за себе си. Няма кой да им поднесе с грижовна ръка закуската . Няма кой да им подаде вода  и кой да ги преоблече, когато са  потни ,  кой да завърже обувките им. Няма  кой да им попее приспивна песничка и да ги  погали и целуне, преди да заспят. Но пък ще срещнат нови приятели, нови учители, ще научат нови неща. Повечето мълчат и гледат тъжно. Разбираме  ги. Страхуват се. Кой ли не го е страх от новото, от неизвестното?  Някои категорично заявяват, че ще си останат в градината. Не искат да бъдат ученици. По- смелите обещават, че ще отидат в училище, но всеки ден ще идват да ни виждат. Всяко е чаровно по своему.

Този последен наш ден  трябваше да е запомнящо се,  вълнуващо изживяване .  Да е спомен завинаги. Заведохме ги в Черногорския манастир. Заедно с  родителите.  Отец Ефрем от манастира в с. Одраница бе наш специален гост. От години  с него ни свързва чудесно приятелство.  Той  произнесе молебен за здраве и изрече чудесни пожелания.

Песните и стиховете на децата просълзиха всички. А прегръдките ...Толкова силни бяха, че трудно  деца и учители се откъснаха едни от други . Букети, подаръци....както си му е редът. Всяко дете получи албумче със снимки – да си „прочете” живота през изминалите четири години.

Тръгнахме си, изпълнени с  емоция. Тази емоция, която предизвиква раздялата . Всеки скъта в съзнанието си своите мисли.  Децата поеха напред със смесени чувства.  Родителите- тръпнещи пред предизвикателствата на новото  житейско стъпало  на малчуганите. Учителите.... Ех, учителите... Наесен в креватчето  ще спи друго дете, на столчето ще седи друго дете, в теб ще се гушка и ще търси закрила друго дете. Поемаш нова група, от най- малките. И колелото се завърта. Започва се пак отначало „ Икам мамааа, икам мамааа...”

А ти оставаш все така нежна, внимателна и любяща- към другото дете...