Туарег в пустинята, Алжир 2005. Снимка: Garrondo (CC)

Туарегите са номадски народ, малко над 5 млн., който населява Северна Африка. Има ги на територията на Алжир, Мали, Либия, Буркина Фасо и Нигер, показва кратка справка с wikipedia. По-важното е, че те живеят в Сахара, където границите се размиват в пустинята. Пустинята и туарегите са заедно открай време. Сега там се появява и заявка за държава на туарегите, Азавад - "земя на свободните туареги”.

Трябва да се знае, че туарегите са доста различни от останалите мюсюлмани. Жените им не покриват лицата си, затова тък мъжете се забулват още с навлизането в пубертета. Семействата са предимно моногамни, твърди енциклопедията. До края на 19 век туарегите управляват голяма част от пустинята, ако пустинята въобще може да бъде управлявана от някого. Във всеки случай контролирали пътищата. Търгували със слонова кост, злато, роби и събирали такси за охрана от минаващите кервани. И така до появата на французите през 1881 г. Тогава начинът им на живот трябва да се промени, защото Франция планира да построи транссахарска железопътна линия. И отговорът на туарегите е да избият почти цялата експедиция, изпратена да разучи маршрута. Оттогава са легендите за непобедимото и зловещо племе в пустинята. Всъщност експедицията била зле организирана и ръководена, а туарегите със средновековни оръжия. И през следващите стотина години нищо не потвръждава мита за тяхната непобедимост. Просто нито веднъж не побеждават.

Така или иначе цивилизацията искала богатствата на Африка и териториите на туарегите се оказали между колониалните владения. Впоследствие колониите станали независими държави с граници, правителства и войска. Номадите били силно притиснати и вдигали въстание след въстание след идването на французите - през 1916 год, през 1962 г., следващото продължило пет години - от 1990 до 1995, после от 2007 до 2009 година. До наши дни – от януари 2012. През цялото това време туарегите не желаят централна власт – нито чужда, нито своя. Продължават да се занимават с животновъдство, търговия, контрабанда и другите дейности, с които се препитават открай време в пустинята, което обитават открай време. Никакви искания не са имали през годините, освен това да си остане така.И все пак

туарегите причиняват сериозно главоболие на всяка поредна власт, която смята, че знае по-добре от туарегите какво е най-добре за туарегите.

До момента нито една власт не успяла да ги цивилизова, по удобния за нея начин, като се почне от французите, минавайки през диктатури от различен тип, до наши дни. Всъщност съвременото схващане за цивилизовано решение е такова, което е приемливо за самия народ и произлиза от него, не натрапеното от външни сили. Не това се случва на туарегите и тяхните взаимоотношения със съвременната цивилизация поемат по други пътища. След 11 септември 2001 в Мали ги дори ги обвиняват, че са свързани с Ал Кайда и са терористи. Така срещу туарегите са изправят американските служби за борба с тероризма. Не пряко, а като инструктори, които обучават армията на Мали как да провежда антитерористични акции. Всеки би си помислил, че разединени номадски племена няма как да спечелят срещу войска. Не е такъв случая този път. Войската на Мали не е кой знае колко боеспособна, а мъжете от племето вече са изкарали няколко години като наемници в Либия. Точно в навечерието на Нова година тези добре обучени наемници, натрупали опит в битките до падането на режима на Кадафи (който плаща добре, така че – на негова страна), та тези туареги се връщат по родните земи в Мали. Следва военен преврат. Това е първата власт, която изглежда намира общ език с туарегите. Този път ветераните от Либийските събития правят всичко „цивилизовано”. Появява се Националното движение за освобождение Азавад, пускат дори сайт в интернет, избират политическо ръководство, сформират въоръжени сили. И при цялата тази организация и координация започват боевете. Междувременно в Мали предстоят избори.

Какво значение може да имат боеве в пустинята, на територията на една от страните с най-масова мизерия и ширеща се бедност?

Мали е третият най-голям износител на злато.
В известен смисъл пътят на златото продължава да минава през териториите на туарегите, както е било открай време на черния континент. Изглежда и че между това да се цивилизоват или изчезнат, те са избрали да оцелеят. Въоръжени до зъби и натрупали опит като наемници, печелят битка след битка, град след град попадат под тяхно управление.

Тимбукту беше последният голям град в северната част на Мали, който все още се държеше. И той е вече под контрола на туарегите.

Франция посъветва гражданите си да напуснат Мали. Съветът за сигурност на ООН провежда извънредно заседание, посветено на кризата в Мали по настояване на Франция. Междувременно Амаду Саного, капитанът, който ръководи преврата от 21 март, обеща да възстанови конституцията и всички държавни институции. Интересна особеност, за разлика от други превратаджии, този не се самоповиши и се кани да прехвърли властта обратно на цивилните граждани чрез избори.

Ето така продължава досегът на туарегите, „забравените от бога”, с цивилизацията. Сега цял свят се занимава с тях. Миналата седмица дори Икономическата общност на западноафриканските държави заяви, че ще има санкции, дори затваряне на границите около Мали. После наложиха пълно ембарго. Изглежда всички заплахи за цивилизацията са концентрирани в Мали – Ал Кайда, военна хунта, ислямистки екстремизъм. Поне в това ни уверяват световните агенции.