- А на моята любима за Нова година й оставих подарък под елхата!
- А тя?
- А тя още го търси - гората е голяма.

- Господине, защо искате да се разведете?
- Защото от една година насам жена ми ми изневерява с продавача от млекарския магазин и на мен ми омръзна цяла година да ям само мляко, сирене и кашкавал!

Влизам в нов апартамент. И си мисля: "Интересно, дали е добра звукоизолацията?" "Много" - отговори ми съседа иззад стената.

Зрител напуска театъра след първото действие.
- Защо толкова рано? - пита го една разпределителка в коридора.
- Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор...

- Какво ядеш?
- Ей тъй пък на...
- Това пък какъв отговор е?
- Ами спестявам разговор... Ти ме питаш "какво ядеш", аз ще ти кажа "кюфтета", ти ще питаш "хубави ли са", аз ще кажа "да", ти ще кажеш "да...

Ако можеше Бог да ми даде ясен знак! Например голям депозит на мое име в швейцарска банка.
Уди Алън

- Онзи ден пребиха един за опит за убийство!
- Така им се пада на гадните убийци! И кого се е опитал да убие?
- Ахмед Доган.
- Аууууу, горкото момче! Така да го пребият...

- С циганите не може да се играе на шах!
- Защо?
- Защото веднага крадат конете!

Минувач пита първия срещнат:
-Коя дата е днес?
-Втори януари.
-А първи имаше ли?!

Мъж към жена си:
- Скъпа, не трябва да ходим на море тази година.
- Защо?
- Вкъщи имаме отлив на приходи и прилив на сметки.

По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
- Ей, дядка, как го...

- Да те питам, кое е по-яко, да измислиш виц или да го копипейстнеш от някой сайт?
- По-яко е да си герой от някой виц и при това да запазиш чувство за хумор.

Светски новини: Майкъл Джексън прекъсна всякакви контакти с Дебо Роу и двете й деца. Певецът подозира, че децата не са негови, той е бял, Деби също, а дечицата - негри.

Между приятели:
-Кво работиш?
-Лизинг и маркетинг.
-Тоест?!
-Лепя марки в пощата.

Срещат се две мутри:
- Как си лети времето! Направо ужас. Синът ми расте, вече е на девет години.
- Това е хубаво! Защо си тъжен?
- Забравил съм да го запиша на училише!